Магарешки работи

LOVE.NET

2012-01-17T13:05:00.005+02:00

Идея: супер! Въпреки не малкото добри попадения, темата "ох, колко беше гадно и сиво през социализма" взе да ми омръзва. Минаха 20 години хора, време е да обновите гардероба на музата!

Актьори: добре подбрани. Малък миш-маш от "Стъклен дом" и "Под прикритие". Набива се на очи липсата на чичо Чарли и Джаро. За твоя радост, брато, Боряна и Камен Касабови ги няма!

Диалог: добре измислен, но не винаги добре изпълнен. Размяната на реплики при повечето от малките и при някои от големите актьори звучеше доста изкуствено.

Озвучаване: нехарактерно добро за български филм!

Музика: пасва си. Само ми се стори, че основната тема напомня тази в "Love actually". Или не само ми се е сторило?

Доставка: супер лесна и в тон с идеята за технологизиране на ежедневието застъпена във филма. Ако някой не е успял да го види по кината, както се получи при мен, може да направи това на адрес netcinema.bgсрещу само 2,40 лв. Може да се плати с кредитна карта, СМС или по ePay. Качеството на звука и картината е идеално! Може само да си пожелаем да включат и други заглавия в "интернет афиша" си...

На театър

2011-12-02T16:15:00.001+02:00

Миналата седмица.... Или беше по-миналата? Хм... Абе, една седмица имах шанса да видя новата постановка на Мариус Куркински в Народния - "Ревизор" на Гогол. Отидох със страх, защото същата сутрин бях прочела, че постановката е цели 4 часа, режисьорът (Куркински) не е спестил нищо от депресиращото настроение на оригиналната пиеса, а сцената е просто претъпкана с актьори (над 30 човека!). Беше събота, аз бях малко нещо болна, а освен това се чувствах супер уморена. Очаквах, че ще заспя още на 15тата минута и бях подготвена психически, че след антракта ще си тръгна.

Е, не само не си тръгнах рано, рано, ами взех, че останах доволна! Напук на себе си и на рецензиите, един вид. Мариус Куркински, както може да се очаква, беше велик! Вживяването му в ролята беше пълно - малко, гадно, злобно човече, свикнало само да граби и склонно да повярва във всичко, което е в негова изгода!

Ако имаше нещо дразнещо, то беше същото, което винаги ме дразни в театрални постановки. Крясъците. Не разбирам защо на Куркински в "Ревизор" или на Наум Шопов в "Крал Лир" не им се налага да крещят за да бъдат чути и разбрани? И какво им е на останалите, че постоянно се дерат? Е добре, не всички останали, само повечето. Всъщност, кресльовците обикновен са кресли... Не винаги разбира се, но и в "Ревизор" дамите не изневериха на стила си и успешно надвикваха повечето от партньорите си от противоположния пол. Разтворили усти, жилите по вратовете им са се опънали до скъсване, а гласовете им, при тези децибели, не могат да изразят и грам емоция. Какъв е смисълът? Харесва им да викат? Или така са ги научили в НАТФИЗ? Ако гласовете им са толкова слаби, какво парвят в театъра?

Този въпрос винаги ме е тормозел. Мислех си, че крясъците им са израз на безсилие. Приемах, че театралното изкуство и виковете вървят ръка за ръка. Докато не попаднах на няколко постановки на камерна сцена. О, чудо! Театърът можел да бъде и с по-нормален звук, актьорите можели да говорят нормално, а гласовете им дори успяват да предадат чувствата на героя, в чиято кожа са влезли актьорите!

Няма да забравя спектакъла "Нордост" в Младежкия! Само три жени, сцената изцяло в черно, историята се предава само чрез редуващите се разкази на героините. Ангелина Славова, Койна Русева и Искра Донова бяха невероятни! За първи път видях разплакани зрители в салона. Който не е гледал спектакъла горещо му го препоръчвам... С първите реплики на Койна Русева се опита да влезе в традиоцинната креслива роля от големите сцени, но за щастие на третото изречение взе, че се задави. В опит да потули кашлянето заговори по-тихо и продължи така, смислено и емоционално, съвсем до края ;-)

Какъв, питате, е изводът? Може би българските актьори са доста кадърни, но повечето от тях имат нужда от уюта на камерната сцена за да се покажат в пълният си блясък!

Дочуто в автобуса

2011-11-15T21:04:00.001+02:00

- Ти четеш?

- Да.

- Ти ЧЕТЕШ???

- Да!

- Е какво четеш? Книги!?!

- Да...

- Четеш?... Четеш КНИГИ?... И какво четеш?

- Еми сега в момента чета "Пърси Джаксън и боговете на Олимп"... Това е една поредица, има 5 книги...

- Четеш? Четеш книги???

- Да. Е, сега съм на първата...

- Четеш! Аз пък започнах да чета Хари Потър. Преди 5 години я почнах, сега съм на 4тата книга... Хахах... ЧЕТЕШ???

Летни четива

2011-08-25T11:33:00.027+02:00

Такааа, да видим какво ми мина през ръцете през последните 2-3 месеца. Без някакъв смислен ред:

The Lightning Thief, Rick Riordan

Братото я донесе, а аз побързах да проверя защо я е купил! Не знам дали almaak , но в книгата се разказва за първите стъпки в героизма на Джаксън, момче с дислекция и хиперактивност, син на един от гръцките богове. Както се оказва, днес, в началото на 21ви век, гръцките богове са се преместили да живеят в САЩ. Тъй като се явявали олицетворение на Западната цивилизация, било съвсем естествено да се местят заедно с нея, така че винаги да се намират в сърцето и душата й! Били в Гърция, в Рим, в Англия, сега, естествено, бил дошъл редът на Америка. За това Олимп, представете си, е разположен току в Ню Йорк - можело да го намерите ако отидете в Емпайр Стейтс Билдинг и натиснете копчето за 600тния етаж, а там горе проявят благосклонност и ви пуснат.

Да му се доповръща на човек, а? На мен със сигурност взе да ми се събира гаден вкус в устата... От чисто любопитство обаче (или заради извратеното желание да намеря още поводи за критики и подигравки), реших да продължа и взех, че се сблъскъх с приятни изненади! Първо, бащата на Пърси се оказа Посейдон - неочакваният досег с морето посред лято определено ми се понрави и ме тласна към следващите страници! Там започнаха да се появяват свежи моменти - Горгоната Медуза се оказа собственик на магазин за статуи, Арес караше Харли Дейвидсън и стана за резил защото е малко нещо тъп, едно чихуахуа изскочи от скута на възрастната си стопанка и се превърна в Химера, Дионис бе прокуден от Олимп заради пианство и назначен като директор на летен лагер, Хадес се намираше под Лос Анжелис и всеки изблик на ярост у повелителят му носеше земетресения, а кучето Цербер си падаше по гумени топки...

В крайна сметка историята се завъртя доста добре и не съжалявам, че преглътнах американските лиготии! Лошото е, че май се зарибих - проверих, че приключенията на Пърси продължават в The Sea of Monsters!

Лора от сутрин до вечер, Димитър Коцев - Шошо

Тази книга я прочетох тайно, тайно. Беше купена за подарък, но се застоя твърде дълго в къщи. Любопитството ми надделя и аз, стараейки се да не разтварям много страниците, за да не личи,че е употребявана я погълнах без свян! Напомни ми онази декемврийска седмица, когато открих, че майка е купила Румцайс за подарък - прочетох го скришно, завряна в гардероба, и после нямах изненада за Коледа...

В този случай още не съм застигната от наказание, за това смело ще рапортувам, че книгата си я бива! Е, някои цинизми ми дойдоха в повече, но предполагам, че хората, които са хванати от улицата наистина си говорят така. В повечко бяха също алкохола и наркотиците - наистина не вярвам, че човек може да изпие/погълне/изпуши толкова много и да продължи да движи (особено ако е паднал междувременно от 4тия етаж и си е докарал мозъчно сътресение). Денят на Лора обаче си го биваше - имаше изненади, лирични описания на града, освежаващи интерпретации на съвсем тривиални събития и доста оригинални образи. Много ме изкефи пълната липса на трагични размисли на тема "тежкото социалистическо минало" - нещо, което твърде рядко се случва в съвременните български книги и филми. Готини бяха и малките картинки по краищата на страниците - определено внасяха разнообразие и правеха книгата още по-лека за четене. Важно е да се отбележи също, че макар и щастлив (да приемем), краят остави някои въпросителни.

Трябва да видя филма - Линдито обеща да ходим преди има няма 2 месеца!

I Shall Wear Midnight, на Тери

Нова книга от поредицата за Тифани. Готини лафчета и каламбури, вещици и смешни ситуации. Както подобава на една книга за Диска! Нак Мак Фигълите са ми стари любимци, баба Вихронрав и леля Ог също се появиха към края. Но май... Колкото и да ми е неприятно, с това се изчерпват положителните неща, които мога да кажа за книгата :-( Историята започна обещаващо, но силата й определено се загуби някъде преди средата. Настана един хаос от срещи със стари герои, разсъждения на тема "отговорността на една вещица" и повторения на стари идеи. Краят беше хубав, но някък плосък.

За да завърша все пак с добра дума за моя любимец мога да цопна едно цитатче, което особено ми се понрави: "The world is always very nearly drowning in mysterious omens. You just had to pick the one that was convenient!".

Това освен, че звучи ужасно вярно, има предимството да се връзва с темата на една друга книга, която прочетох това лято:

Махалото на Фуко, Умберто Еко

Тук става дума за човешката склонност към търсене на мистични предзнаменования. При това обсъдено на майтап! Една поредица от случайности кара трима приятели да използват натрупаната информация за Граали, тамплиери, масони, пирамиди, космически енергии, розейнкройцери, телурични течения, зашифровани тайни открити в мазетата на полуразрушени замъци, окултни знаци, ектоплазми и какви ли не други неща, за да създадат собствена стройна теория обединяваща всички други мистични вярвания.

За да създадат тази своя теория те сглобяват случайни идеи, просто защото звучи добре. На принципа - записваш на листчета няколко думи и изрази, подбираш няколко от тях на принципа на случайността и получаваш нещо ново:
"Мини е годеницата на Мики Маус.
Тамплиерите са замесени във всичко.
това, което следва не е вярно."

Шегата обаче се обръща срещу тях. "С мен се случи това, което би могло да се случи с някой етнолог, който, след като години е изучавал канибализма, за да се изгаври с ограничеността на тъпите бели, им разказва ,че човешкото месо е много вкусно. Безотговорно, защото никога няма да опита. До момента, в който някой любознателен слушател не поиска да изпробва неговото. И докато го разкъсват, той няма да узнае истината, но почти ще се надява ритуалът да се окаже сполучлив, за да оправдае поне смъррта му."

Поклонниците на окултното, винаги нащрек, попадат по случайност на новоскалъпената теория и веднага се влюбват в нея: "Хората вярват на този, който им продава лосион за растеж на косата. Усещат инстинктивно, че съчетава истини, които се несъвместими, че не е логично и не е за вярване. Но са ги учили, че Бог е многолик, непознаваем и следователно нелогичността е онова, което те смятат за най-близко до природата на Бог. Неправдоподобността е това, което най-силно наподобява чудото. А вие сте измислили лосион за растеж на косата."

Започват да задават въпроси. Въпроси, на които няма отговор, защото: "Истински посветен е онзи, който знае, че най-могъщата от тайните е тайната без съдържание, защото никой враг не би могъл да те принуди да я издадеш, нито един събрат не би могъл да я изтръгне от теб."

И става една истинска играчка-плачка!

Признавам си, че никак не ми беше лесно да я прочета тази книга! Умберто Еко има "гадният" навик да се вживява в детайлите! На моменти те ми идваха малко в повече и подозирам, че в опита да отмятам страници съм загубила някои тънки моменти. Цялостната идея на Махалото обаче ми пасна - както казва и Тери, светът е пълен с предзнаменования и твърде много хора се вживяват в тях! Много се веселих на следният коментар на Еко за книгите на Дан Браун:

"-I was obliged to read it because everybody was asking me about it. My answer is that Dan Brown is one of the characters in my novel Foucault’s Pendulum, which is about people who start believing in occult stuff.
- But you yourself seem interested in the kabbalah, alchemy and other occult practices explored in the novel.
-No. In Foucault’s Pendulum I wrote the grotesque representation of these kind of people. So Dan Brown is one of my creatures."

The Closers, Michael Connelly

В тази книга детектив Йеронимус Бош се завръща на сцената след като е прекарал 1-2 години в пенсия и се захваща със стари случаи, които имат нужда от затваряне. Това пояснение е за онези от нас, които не следим в детайли кариерата на това ченге, както прави Зонко!

Симпатично лятно четиво - добра завръзка, бърза крачка и симпатични детайли за цвят. Най-доволна останах от това, че накрая, въпреки очакванията ни, върлият враг на Бош се оказа (относително) чист!

Поклоннически туризъм

2011-07-25T20:17:00.007+02:00

Старата реГенерация

2011-05-05T14:54:00.005+02:00

"- Ало...? Обажда се ... , помниш ли ме? Хаха, да! Абе знаеш ли за какво ти се обаждам, тука имам един порблем с компютъра... Носих го в магазина, не можаха да го оправят... Много се мъчиха и накрая се отказаха. Понеже не можаха да разберат какво точно му има направо смениха дъното, сложеха му нов диск, допълнителна памет... Абе направо нов компютър си ми върнаха, дори ми дадоха допълнително 3 години гаранция! Да бе, всичко смениха защото казаха, че не могат да се оправят с проблема.. Обаче ми инсталираха Windows на английски и сега ми трябва помощ с разни дребни работи - Скайпа не мога да си сложа, там торентите дето си дърпам.. Е такива неща. Аз нали съм от старата регенерация, дребни неща, ама не мога да ги направя..."

Телефонният разговор бе подслушан на една сойфиска автобусна спирка. Стопанинът на модерните средства за комуникация и кражба на интелектуална собственост беше около 20+ годишен, якичък младеж, с лъскави дрешки и очевидно без никакви претенции за собственост върху интелект.

Le Petit Cafe

2011-05-03T12:32:00.005+02:00

Както си вървиш по Патриарха към Попа, в ляво, малко преди кръстовището с Левски попаднш на Le petit cafe. Мъъъничко местенце, само с четири кръгли масички с по 2-3 стола. Бели стени, таван с тъмни дървени греди, по стените рафтове с буркани чай, кафе и сладки. Торти собствено производство. Качествено кафе сервирано с усмивка.

Място, където можеш да отмориш след забързания ден, похапвайки вкусна бананова торта и отпивайки бавно от ароматното макиато.

Историкът

2011-05-02T15:19:00.005+02:00

Ето че и аз попаднах в клопката на вампирите! Толкова време се дърпах и опъвах, но не, упорството явно бе напълно излишно. При това всичко стана без да искам! Отдавна чувам да се споменава "Историкът", на Елизабет Костова, но някак фактът, че тя, видите ли е наш човек, защото, видите ли, се е омъжила за наше момче, не можа да ме убеди в необходимостта да отделя от ценното си време и да я прочета.

Напоследък обаче попаднах на информацията, че г-жа Костова е направила фондация в подкрепа на начинаещи български писатели и реших, че в израз на морална подкрепа за това похвално начинание, мога поне да прочета книгата й! Взех я от библиотеката и, леко стресната от размера й, се навърлих да я чета. Не знахе нищо за тази книга. Съвсем нищо. Появата на Дракула още на първите страници ми дойде като гръм от ясно небе - не бях очаквала такъв долен номер. Продължих обаче, тъпо и упорито, да се боря с тухлата. Страница след страница, глава след глава. Изтощително си беше, но успях да я завърша. Ще ми се да напиша нещо за нея, но някак трудно намирам думи. Може би е редно да кажа, че сравненията с Дан Браун, на които попаднах из блого-сферата са съвсем незаслужени - това е все едно да сравняваш някои от класиците на българските мафиотски жанрове с Робърт Лъдлъм например. Също както "Самоличността на Борн", "Историкът" не е някакво върховно постижение на световната литература, но в никакъв случай не може да се каже, че е лошо написана!

Историята в общи линии е увлекателна, въпреки наличието на вампири, към които никога не съм проявявала интерес. Описанията на места и хора са чудесни и успяват да създадат атмосфера. Преплитането на историите на няколко поколения хора в началото е интересно, раздвижва сюжетната линия, държи читателя в напрежение, но купищата писма в крайна сметка ми дойдоха в повече. Краят идва вензапно, все едно авторката изведнъж е осъзнала, че разказът й се е проточил прекалено много. Сам по себе си завършекът на историята е добър - първо доброто победи, после злото получи нов шанс под формата на Епилог.

Може би най-хубавото нещо в "Историкът" е положителното отношение към книгите, което струи от всяка страница. Авторката явно е влюбена в книгите и четенето, може би изпитва възхищение към хората, които се ровят из архивите в търсене на забравени истини. Ако е успяла да вдъхне поне част от книгоманията си на множеството почитатели на леките четива, мисля, че заслужава моите почитания!

А аз, затваряйки последната страница внезапно се сетих, че съм лъгала сама себе си - не е вярно, че не съм чела други книги за вампири, чела съм и още как! "Господари и господарки"! Смятам да се метна на малкото томче от Тери в най-скоро време - моментът, в който ухапвайки баба Вихронрав вампирите започнаха да примират за чай е сред любимите ми! Това вече е класика!

Табло за обяви

2011-03-18T11:35:00.003+02:00

Инженери

2011-03-10T13:33:00.003+02:00

Е не можах да се въздържа!

"Аз съм учил изчислителна техника в МЕИ и за радост не използвам интернет. Единственото, на което залагам е на движението напред с други механизми - не пиша писма, а викам хората, натискам ги, очаквам конкретни решения, очаквам конкретни ангажименти, всяка седмица ходя на оперативки. Побеля ми косата от това", каза министър Плевнелиев. Той не вярва, че този компютър ще му помогне много в работата и предполага, че ще го използва, за да се информира за актуалните новини в медиите. "В моето министерство доста мейли се пишат, но като че ли работата се върши по друг начин - контрол, ясни ангажименти", разказа министърът, като откровено призна, че не е написал един мейл през живота си."

На живо от Голгота

2011-03-07T15:31:00.004+02:00

Признавам си без бой, тази книга не я дочетох. Започнах я с голям интерес, отдавна любопитствам да видя що е то, но пряко сили стигнах едва до средата. Нямам нерви да продължа. Реших, че нямам и чак толкова свободно врече, че да си го губя за тъпи книги!

Не, честно, какво намират в тази книга хората? Вярно, отчитам, надали има друга книга в историята на човечеството с толкова висока концентрация на пишки! Мисля обаче, че това би се възприело като литературно достойнство от твърде малък брой хора. Какво намират осталаните, които толкова припадат по нея?

Вярно, може би съм малко тъпа и мисълта на автора е твърде дълбока за мен. Това което схванах е, че Гор Видал усилено се бъзика със:

заклетите пуритани;
религиозните фанатици;
телевизионните проповедници;
хората залепнали за дивана пред телевизора;
онези, които се опитват да ти продадат какви ли не безсмислици с помощта на телевизионния екран;
new age перковците;
спиритистите;
...

Тъй като въпросните индивиди нямат възможност да се защитят, никога не са ми пречили в реалния живот, а и авторът не предлага нещо по-смислено, цялото оригиналничене на Видал за мен е напълно излишно...

Ужас, ужас

2011-02-28T14:59:00.004+02:00

Вчера гледах началото на Малкото голямо четене. През цялото време си мислех, че всичко е твърде елементарно - все пак, на всички трябва да е ясно, че най-хубавата детска книжка е "Пипи дългото чорапче"! Нали?

След което внезапно се сетих за НАЙ-любимата си книга, "Моето семейство и други животни"!

Засрамена от пропуска се замислих, че... много обичам и романите на Кестнер!

"Момо" също е една велика книга!

А "Децата на капитан Грант" къде остана?

Или приключенията на Нуми и Ники?

Защо не "Маншон, полуобувка и мъхеста брада"?

Може би "Крокодила Гена"?

Да не забравяме Патиланците!

Със сигурност не трябва да пропускаме Билбо Бегинс.

Нито пък невероятната Марта!

А...

Или...

Защо не...

Може би...

Ужас!

Bookcrossing

2011-02-18T15:32:00.004+02:00

Тази събота и неделя за пореден път правих нещастни опити да разчистя малко място в домашната библиотека. Разбира се и този път старанията ми не се увенчаха с кой знае какъв успех - свалих 15-тина учебника в мазето, но тяхното място бе на бързо заето от новите попълнения от последните месеци (като например Nation, Harper's biochemistry и "Пет фентъзи разказа" на Толкин). Тъй като мазето също полека-лека започва да се запълва, реших за пореден път да пусна няколко не особено любими книги в bookcrossing. Да, знам, че тук ще получа оплюване от някои върли читатели, но ще стисна зъби и ще го преживея! ;-)

Първата, която изпратих на път беше "Повелителката на метлата" (никой не е идеален!!!). Много старателно я регистрирах, надписах и зарязах насред един много населен коридор в МУ. Зачаках.

Чакама, чакам, но и периодично порверявам страницата за да видя дали случайно някой не е написал нещо, въпреки, че би трябвало да получи е-мейл, когато това стане! Вече минаха 4 дни и нищо! Нито дума от новият й собственик. Направо съм разочарована...

Чудя се дали причината не е в името на книгата! Кой е най-вероятно да прояви интерес към омайното заглавие "Повелителката на метлата"? Някой буден студент, който знае що е то интернет и може да влиза и пише в него или някоя от възрастните жени, които обикалят намръщено университета, въртейки вяло въпросното оръдие на труда?

Потапяне в Слънцето

2010-12-10T15:23:00.003+02:00

От кога я преследвам тази книга! Ето, улових я, благодарение на любезните и услужливи хора в столичната градска библиотека. И какво? Пълна скръб! Съвсем пълна. Или съм произлязла от онези 41% от учениците, които според последни данни, са на практика неграмотни или преводача е техен наследник. Не бях попадала на книга, при четенето на която да се сблъсквам с толкова проблеми. До степен, че не мога да вържа едно с друго изреченията съставящи един параграф!

Жалка картинка.

Разбира се, изключвам възможноста господин Брин да се е провалил при писането й...

Справяне с натрапници

2010-11-22T10:30:00.003+02:00

Рано, рано телефонът звъни. Непознат номер. Вдигам. Мълчание. Или по-скоро тежко дишане. Казах няколко пъти Ало и затворих. След малко пак звъни. Вдигам, без дори да кажа Ало. Тежкото дишане продължава. Известно време слушам внимателно. Личи си, че натрапникът е в движение. Пснах радиото, намерих Z Rock, залепих телефона на колоната и надух звука до дупка. Повече не се обади. Тъпи чалга фенове!

Добре го е рекъл шопа!

2010-10-28T09:52:00.003+02:00

Тези дни, докато братото прави кръгчета около Еверест, аз си мисля как ехее, на 3000 м съм се качвала, не е чак толкоз малко!

Това беше на Големия каньон, онзи, в северната Америка. Дори реших да проверя колко точно е височината на южния му край, където се шматках. Груба грешка! Не били 3000, ами само някакви си 2100! Срамота!

Прав е шопа, от Витоша по-високо нема! Туй то.

Българските "аутобани"

2010-10-21T12:22:00.002+02:00

Министър Плевнелиев в "Стани богат" вчера вечер (цитирам по памет):

"Веднаж като карах от Маями към Орландо, бързах да се прибера и малко надвиших скоростта... Ама то там нали са в miles per hour, а аз го смятам за километри и съм се объркал".

Коментар на Ники Кънчев:
"Значи си карал 1,6 пъти по-бързо!"

Предполагам, че на Ники Кънчев не му е жизнено необходимо да борави добре с математиката за да се справя като водещ на шоуто си. Искрено се надявам обаче, че г-н Плевнелиев не отговаря за сметките и проектирането на любимите му магистрали!

Ген

2010-10-18T09:20:00.004+02:00

С голямо желание подхванах тази книга, но в замяна на добрите чувства получих едно голямо разочарование!

Трябва да му се отчете на Крайтън, че е положил кански усилия да събере информация по темата. Постарал се е да представи всички възможни (или поне по-интересните за публиката) противоречия и конфликти в областта на генното инженерство, генетичните изследвания, разработката на лекарства и терапии на база откриването на нови гени, патентите и т.н. В стремежа си да осигури на читателите достоверност обаче съвсем е забравил за нуждата от някаква история, герои, които да участват в нея, завръзка и развръзка! Началото започва доста обещаващо, няколко героя с интересни проблеми, на пръв поглед несвързани истории, които към края се преплитат и уж достигат обща развръзка. Действието обаче се влачи през цялата книга, а отговорите на всички загадки идва внезапно, в няколко страници. Остава усещането за набързо скалъпен край, за да се избегне удебеляването на книгата с още 100 страници и за да остане място за представяне на вижданията на автора по разните щекотливи въпроси. На последните няколко страници са изредени по точки (и е цитирана използваната литература) решенията на проблемите, които той предлага. На пръв поглед всички те са логични и смислени, но все пак не за да прочета тях си купих книгата, нали?

В крайна сметка се е получила една боза - нито роман, нито документален преглед на някакви процеси в американското общество. Пълно разочарование!

Unseen Academicals

2010-08-30T12:48:00.004+02:00

Някъде мярнах едно мнение за книгата, което напълно съвпада с моето. Беше нещо от рода на: типична книга от поредицата "Светът на диска". Много добра, макар и не най-добрата на Тери Пратчет. Само мога да добавя, че четенето й си беше истинско удоволствие;-)

Ето и малко цитати за любопитните:

- He was a pile of dust Archchancellor!
- That’s not the same as being ill, exactly, said Ridcully, who believed in never giving in.

***

- I declare this meet- this overly extended snack… over.

***

- We are, fellow wizards, the city’s last line of defence against all the horrors that can be thrown against it. However, none of them are as potentially dangerous as us. Yes, indeed. I don’t know what might happen if wizards were really hungry. So do this, I implore you on this occasion, for the sake of the cheeseboard.

***

‘We all know the problem of underarm defoliation. It is so hard, isn’t it, to keep this lichens healthy… But,’ she flourished green and blue container with a golden stopper, ‘one spray of Verdant Spring will keep those crevices moist and forest fresh all day long…’

***

- How can a man live without pasta? This is barbaric!

***

'I believe he collects different types of stationery,' said Vetinari. 'I have sometimes speculated that he might change his life for the better should he meet a young lady willing to dress up as a manila envelope.'

***

- The thing about football - the important thing about football - is that it is not just about football!

***

- You're saying that football is not about football?
- It's the sharing, she said. It's being part of the crowd. It's chanting together. It's all of it. The whole thing.

Таралежи

2010-08-24T13:08:00.005+02:00

Това книгите не са лесна работа! Да вземем например качеството им. Не обичам да започвам кинга и да я зарязвам заради това, че не струва. И тъй като неструващите в днешно време са болшинство, при избора на поредното четиво често пъти разчитам на препоръки на приятели. Лошото е, че напоследък четящите сред приятелите ми прогресивно намаляват и трудно намирам някой, който да ми препоръча нещо...

"Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери е едно от добрите изключения. Препоръча ми я една приятелка, прочетох едно друго за нея, реших, че пасва за майка ми и я купих като подарък за Коледа! Бях много доволна, че подаръка бе набързо прочетен и високо оценен. Изслушах подробните обяснения за съдържанието, стила на авторката и превода на книгата. Отбелязах си на ум, че може би не е зле да я прочета и аз. И ето, този месец, през нещото наречено "отпуска", редувах търчането по болници с четенето на парченца от "Елегантността на таралежа".

Не бих казала, че книгата намали напрежението от поредния сблъсък с човешката простотия - по скоро се яви като намек за това, че трябва да опитам да я приема за даденост, защото така е устроен света. Книжката е като сборник от есета - размисли на една възрастна протиерка и хлапе от богато семейство, живеещо в същата сграда, върху различни събития от живота им, смисъла на изкуството и културата, клишетата в поведението на хората от различните съсловия и най-вече именно човешката простотия и ограничесност. Някои от главите наистина ми допаднаха. Например, обясненията на страстта, с която хората седят по канапетата си и гледат спорт! Или за смисъла на натюрмортите. Винаги съм се чудела каква е идеята в това да рисуваш купи с ябълки и круши, покрай които се въргалят и убити животни! Сега дори измислих какъв натюрморт ще ми пасва на кухнята и съм твърдо решена да си го окача на стената в най-скоро време! Кокерите, както е известно, са стара моя страст и написаното с много любов описание на породата не можеше да не ми лепне на сърцето. Също и прехласването по японската култура. Оплюването на кафето и черния чай приех като лек недостатък в характера на авторката. Всеки си има такъв, нали?

Такъв един недостатък, но в моето образование или светоглед ми попречи напълно да разбера книгата. Твърде основна беше темата за класовото разделение в обществото, а аз нещо не мога да приема съществуването на такова. Може би това е защото съм малко нещо заплес и условностите в обществото ми убягват, или защото съм левчо, както казва братото, или понеже ми е трудно да приема чалга-създанията, които се бутат в редиците на висшите класи в България, за нещо по-горно от себе си. За това сега съм се заровила в "Прекрасният нов свят" на Хъксли ;-)

За климатиците и силиконовите цици

2010-07-13T10:22:00.007+03:00

Климатика е достоен да застане редом до силиконовите цици като нетленен символ на парвенющината. До вчера никой не беше и сънували за такова нещо, днес целокупния български народ се е юрнал да си го набави. Както се казва, кога станаха цигани, кога им почерняха д-тата.

Днес, 20 години след като се измъкнахме от блатото на "комунизъма", дори най-долнопробните квартални кафенета и бакалийки се кипрят с надпис "air conditioned". За доказателство на това твърдение, водата им се стича по всеки, пропаднал до там, че да тръгне по улиците без кола.

А какво да кажем за климатиците по домовете на хората? Макар и цели 20 години по-късно, само шепа успели българи могат да си позволят да се сдобият с (и издържат финансово) това чудо на техниката. Болшинството са от онази прослойка, която смята за невъзможно съвременното съществуване без силиконови цици за жената и дъщерята, или нов iPhone за сина. Все пак, България не е Америка! Там, както всички знаем от холивудските екшъни, дори най-бедния прошляк има къща с климатик и голяма кола тип SUV.

За останалите сънародници, нямали късмета да "успеят в живота", остава утехата на служебната прохлада на аванта! Навън е все още едва 18 градуса, но това не пречи на климатика в офиса да дъни яко. И тъй като любимите ни сънародници, въпреки демонстрираното материално благосъстояние, не смятат за нужно да се къпят по-често в летните жеги, бумтенето на обожествявания уред задължително е съпроводено с отварянето на прозорци, с цел прочистването на вонята на пот от общите помещения. Все пак, не те плащат тока, нали?

Muleina

2010-07-12T15:39:00.002+03:00

Мъка! Онзи ден се събудих с тази МАЛОУМНА песен в главата! Цяла нощ се беше въртяла там, несъмнено благодарение на някое също толкова малоумно радио, на което съм попаднала без да искам през деня.

Мразя когато някоя гадна песничка, тип летен хит, ми се запетлае в главата. Разбрах обаче как му викат на този феномен! Мозъчен червей! Удачно! Събуждаш се и усещаш, че гадния червей е направил мозъка ти на швейцарско сиренце!

Brainworm: Getting a song (usually one you dislike) stuck inside your mind that repeats endlessly.

Urban dictionary

Дочуто по радиото

2010-07-05T14:35:00.004+03:00

Интервюиран: Ако..., то аз съм трамвай!
Водещ: Не, ти не си трамвай, ти си художник!
Интервюиран: Дай Боже!

И аз чета

2010-06-29T14:38:00.008+03:00

E, когато става въпрос за книги, някак не мога да устоя на изкушението да се включа и из! Ето, в отговор на поканата на Нуша и Бла :

В: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
О: Обичам и похапването и четенето, но май четенето ме завладява повече, за това обикновено бързам да се нахраня за да се върна към книгата. Иначе като идея ми харесва, но не успявам да го постигна. Най-много да хапвам шоколадче докато разгръщам страниците. За съжаление това си личи на някои от книгите ми. Срамота!

В: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
О: Мисля, че чаят и кафето вървят еднакво добре с книга!

В: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява? Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
О: Никога не драскам! Да, понякога си харесвам пасаж и си мисля, че е добре да го отбележа някак за да го запомня, но никога не бих драскала по книгата. Да спра и да си запиша някъде какво съм прочела нямам време - бързам към следващата страница!
Колкото до отбелязването на последната страница - обичам да го правя, защото е дразнещо да губиш време в търсене на точното място, където си оставил книгата предишния път. Отбелязвам с разни отбелезвалки подарени от книжарници или случайно попаднали хартийки. Нямам проблем да оставя книгата отворена. Но имам ужасен проблем с идеята да си плюнчиш пръста докато прелистваш страниците! Не че това го имаше във въпроса...

В: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
О: Какво е това нехудожествена литература? ;-) Е, случва се да чета и такава, дори мога да се сетя за поне 1-2 заглавия на такива книги (които не са учебници), но като цяло чета художествена литература.

В: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
О: Винаги спирам трудно, така че използвам всяко извинение да продължа - параграфа, страницата, главата...

В: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
О: Случвало ми се е цели два пъти - "Моето семейство и други животни" и "Синухе египтянина". Първата захвърлях на 3 пъти докато я прочета и накрая се влюбих в нея. Втората опитах на няколко пъти и винаги се разгневявах от автора на едно и също място. Така и не стигнах до края й.

В: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
О: Хм, зависи. Ако книгата е българска (абе много странни думички използва този Чудомир!) може би ще попитам някого, защото си нямам български речник. Ако е на английски, проверявам само ако наистина не мога да схвана смисъла на изречението - иначе непознати думи бол, ако тръгна да спирам на всяка, къде ще му излезе края? Ако чета на шведски, спирам твърде често и за това съм прочела много малък брой книги на този език. Не си е работа да четеш с речник в ръка! По този случай с руските книги имам големи проблеми - този език го загубих съвсем и от както прочетох Ана Каренина преди 10 години не съм се пробвала пак.

В: Какво четеш в момента?
О: Unseen Academicals, за което се похвалих преди време, Чудомир, както споменах и Bridge of birds. Това е за момента, ако не броим Пипи Дългото Чорапче, която застоява до леглото ми вече доста време, заради вече споменатите порблеми с непознаните думички.

В: Коя е последната книга, която си купи?
О: Unseen Academicals.

В: От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
О: Не само, че мога, но и винаги го правя. Някак все не успявам да се огранича само до една...

В: Имаш ли си любимо място/време за четене?
О: Навсякъде и по всяко време. Предпочитам все пак в къщи, когато е спокойно и няма дразнители, които заплашват да ме прекъснат, но мога да чета навсякъде и го правя.

В: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
О: Предпочитам самостоятелни. Нищо им няма на поредиците, но все така се получава, че някоя от книгите не е на особено голяма висота и сравнението с посестримите й оставя лошо чуство в устата. Въпреки всичко, не бих отказала книга само заради това, че е част от поредица!

В: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
О: О да! Джералд Даръл, Дъглас Адамс, Тери Пратчет, Маграрет Атууд и Урсула Ле Гуин! Само дето пирятелите ми или вече са запознати с тях, или нещо не си падат по четенето по принцип или по четенето на такива автори.

В: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
О: Хаотично!

Тук трябваше да кажа на кого пердавам щафетата, ама то май всички вече се изказаха по въпроса, с изключени на
Алми, който нещо си е забатачил блога и спряхме да очакваме от него чудеса от храброст!

Нашественици

2010-06-28T09:53:00.007+03:00

Ох! Отдъхнах си! Най-сетне разкрих самоличността на странните патици, които са се заселили в блатото в парка! Този проблем ме мъчи повече от месец, но благодарение на гугъл успях да го разреша! Разбрах и защо тези животинки липсват от високо ценения от мен определител "Птиците на балканския полуостров" - ставало въпрос за египетски гъски, нашественици от Африка!

Ето, ако не ми вярвате, слагам и снимки! Първата, некачествената, е от моя телефон, втората от Уикипедията. Приличат си, нали?

Нещо много взеха да стават нашествениците в парка - червенобузи костенурки, египетски гъски... Разбира се няма нищо чудно в това, че южни видове са се заселили в Южния парк, въпроса е до колко избора е бил техен ;-)

Закопчай ми сутиена

2010-06-22T16:27:00.008+03:00

Тези дни постоянно се сещам за Удхаус. По-точно за онази част от историите му, в която се обсъжда въпроса с предизвикващите умиление малки момченца, с руси къдрици и сини очи, вида на които неизменно предизвиква сърбеж на ръцете на главния герой. Точно така се чуствах аз през последните дни! С минимални разлики. Като тази в пола на главния герой и на дразнителя.

Мило момиченце, с гъсти къдрици и големи, тъжни, влажни очи. Гледа те винаги жално, говори със слабо, пискливо гласче, търси съгласието и одобрението ти на всяка крачка. Винаги казва моля, извинявай и благодаря, дори когато тези вълшебни думички нямат място в разговора. Когато е особено тъжно протяга, ръце и казва "Гушка", нищо, че е с 10 см по-високо от теб. Храни се, късайки залчета с размер като за врабче, носи розови дрешки и фиби с цветенца, скача и пляска с ръчички, когато види нещо очарователно. Няма време да чете книги, но го запълва с танци. Смята, че борсата е място, където продават храна. Когато те помоли да идеш с нея до тоалетната за да й помогнеш да си закопчае сутиена и обясни, че не може да го направи сама, се чустваш виновна, за дето ти идва да шамаросаш това невинно създание на 25 години и да му кажеш да порасне.
Не, не е с руса коса, нито пък е героиня на романтична холивудска комедия.

А аз наистина се чуствам гузна, за това, че не изпадам в умиление при вида й, благодарна, за това, че не ми се налага да прекарвам повече време в присъствието й и едновременно с това силно озадачена - наистина ли мъжете харесват такива същества?

Подувки

2010-06-22T15:07:00.001+03:00

Кой си има "Unseen Academicals" точно за световното?
Кекеке....

Модерен спам

2010-06-08T14:54:00.006+03:00

Такааа, да видим сега. Нуша (под)метна моето име във връзка с поредния модерен спам, стил "прати картички на 5 човека и ще получиш 50". Аз винаги пращах картички, но никога не получавах! Тук не обещават, че ще получа нещо, така че се изкуших да се включа ;-)

10 неща, които ме правят щастлива:

вода! Водата във всякакъв вид неизменно ме радва. Море, река, езеро, дъжд, сняг, град, облаци, мъгла, душ, вана - винаги могат да ме накарат да се усмихна. Шапка свалям на този, който я е измислил! Като се замисля, май недооценена от мен остава единствено водата за пиене - все гледам да завра в нея някоя тревичка за да ми се услади повече. Което ме довежда до
чая - има нещо неземно в това да вземеш в ръка горещата чаша с "черна живителна течност" и да вдъхнеш от парата! Това върви идеално с
шоколад! Мляс-мляс. Ако е натурален, два пъти повече мляс! Към чашата чай и парчето шоколад разбира се мога да добавя
книгите. Взаимоотношението ми с тях мога да определя само като изгаряща страст. Чета постоянно, по всяко време, на всевъзможни места. И да, във всевъзможни пози! ;-)
природата - да, звучи малко нещо клиширано, но пък е вярно. Обичам да гледам гората, планината, морето. Обичам всякакви животни и (в малко по-малка степен) растения. Обичам да чета за тях. Обичам да научавам нови неща за тях.
утрините - любимата част от деня, защото има нещо обещаващо в тях. Карат ме да се усещам така, все едно всичко е възможно и светът е в краката ми. Освен това сутрин има закуска, а закуската, както знаем, е най-важното ядене сутрин!
да пазарувам храна! Ако попадна в голям магазин за манджа, мога да си прекарам там часове в разглеждане, четене на етикети и размисли на тема колко вкусно бих могла да си го сготвя/хапна.
онзи тъмно син цвят, който придобива небето над Витоша привечер, точно когато Венера изгрява над Копитото.
да гушкам и мачкам кучето! Много си обичам кучето, дори и когато не мога да го гушкам и мачкам, защото той си спи сладко в къщи, а аз "работя".
родата и приятелите. Което е странно, защото дори и когато ми лазят по нервите пак не мога без тях!

5 неща, които не знаеш за мен:

в училище пях в хора! Това по никакъв начин не допринесе нито за музикалната ми култура, нито за подобряване на слуха ми.
все още страдам, че не специализирах зоология и не заминах да правя докторат по хидробиология на Хаваите. Щях да си запълня времето къде-къде по-смислено!
МРАЗЯ поезия! Не я разбирам и не схващам смисъла от нея.
успях да се контузя докато разглобявах и сглобявах един Калашников в час по военно.
искам да се науча да се гмуркам с шнорхел и да гледам рибите и коралите на Големия риф!

Сега се чудя дали да препращам спам-а поименно или да направя като Зонко - който иска да се участва, да се чуства поканен? Абе я направо поименно, нека му е гадно на Зонко, че го включват в такива игри, а пък блоговете та Милейди и Алмаак плачат за нови писания! ;-)

Актуални цитати

2010-06-01T16:48:00.000+03:00

"The emotional health of a village depends upon having a man whom everyone loves to hate" - Бари Хюгарт.
Това май важи също за офиса и държавата

Bear smart

2010-05-26T11:15:00.002+03:00

Problem bears are not born - they are the product of human indifference and carelessness. As bears are constantly on the move looking for food, it’s natural for them to enter human communities. Human food and garbage is very attractive to bears because it is often high in calories and easy to access. A bag full of food garbage is like a buffet laid out for a bear compared to the work of having to pick berries off a bush or catch a salmon. The problem is that conflicts can arise when bears learn to associate people with garbage and other non-natural sources of food. Once a bear has tasted human food, it is likely to return again and again for an easy meal. As bears are repeatedly rewarded with food, they tend to lose their fear of humans and become willing to go to greater and greater lengths to get that food. Bears have even been known to break into cars and homes to get food. Sadly, many of these bears end up being destroyed.

Цитат от страница с инструкции за поведение в селищата и курортите около Уистлър, Канада

Рейнско злато

2010-05-25T13:50:00.008+03:00

Въпреки всичко реших да се пробвам с премиерата на "Рейнско злато" в операта! Спектакалът беше на 22-ри май, рожденната дата на Вагнер и много подходящо се връзваше с празничното настроение свързано с 24-ти май! Разбира се, много внимателно проверих, при това на няколко пъти, че има предвиден диригент - един вид няма да се повтори предната изцепка на Националната опера и балет, да правят представление с музика на запис!

Естествено, както винаги се случва, събрах както положителни, така и отрицателни впечатления. Нормално! Хубавото е, че положителните бяха свързани със самия спектакъл, а лошите (главно) с обслужващия персонал на операта.

Представлението е супер! Препоръчвам го на всеки, който порявява интерес към операта и Вагнер. "Рейнско злато" е първата част от тетралогия, посветена на сложните взаимоотношения на северно-европейските богове. Приказно и завладяващо. Изпълнителите, певци и музиканти, бяха на страхотно ниво и успяха без проблем да задържат вниманието ми в продължение на 150 минути без почивка! Най-много ми хареса Логе (Николай Павлов) - умният и находчив повелител на огъня. Декорите, дрехите и осветлението бяха страхотни и наистина успяваха да създадат нужната атмосфера!

В първият момент малко ме подразни наличието на екран, върху който течеше текста на български и английски. След първите 5 минути обаче му свикнах и даже харесах идеята с кратки изречения, по ненатрапващ се начин, да ме държат в час относно либретото. Да, бях попрочела нещо преди това, но за човек с много малко памет като мен винаги е от полза да има подсказки!

Ако имаше нещо, което не харесах в самото представление това беше Булдозерът! Да, истински булдозер, с шумен двигател и заслепяващи предни фарове. Присъствието му беше абсолютно излишно и в пълен контраст с цялостната подредба на сцената! Направо дразнещо! Ако имаше тетрадка за похвали и препоръки, със сигурност щях да отбележа съвета си към художника да спести присъствието му на зрителите.

За разлика от самото представление, което ми донесе само положителни емоции (ако не броим булдозерното раздразнение), поведението на "лелките" извън залата беше просто трагично! След дългото ръкопляскане излязохме уморени и одухотворени от преживяното за да се сблъскаме рязко с тривиалното ежедневие благодарение на една от въпросните служителки. В пристъп на безумна ярост тя се нахвърли с крясъци на двама зрители, за това, че са допуснали тяхна приятелка да влезе пияна в залата! Заради тях сега цялата дамска тоалетна била омазана от повръщано! Пияната жена дори заляла със съдържанието на стомаха си една от служителките! Вината, видите ли, била тяхна - трябвало да предупредят персонала на операта, за да не я допуснат въобще вътре! Явно въобще не й хрумваше, че ние не сме платили да гледаме нейния спектакъл и не ни е приятно да слушаме отново и отново описание на пораженията нанесени върху помещенията и колегите й от неразумната зрителка! Още по-малко изглежда се замисляше, че за да влезе, пияната жена е минала най-малко покрай служителите, които проверяват билетите, в чиито задължения би трябвало да бъде да следят кой влиза в залата!

Измъкнахме се на бегом от фоайето пред 2-ри балкон, за да не позволим на "ароматът" на повърнато да остави патина върху прекрасните ни впечатления от "Рейнско злато".

Умности

2010-05-19T20:24:00.007+03:00

Напоследък, четейки и слушайки умности, започвам да се чудя дали 50% от българския народ не е за освидетелстване! Ето някои от по-малоумните изказвания, изсипани върху нас от медиите в рамките на някакво си денонощие:

Обяснение на лекарка за смъртта на родилка: "Това е болница, не сладкарница, тук всеки ден умират хора!"

***

Депутатски (Пламен Цеков) аргументи в полза на пушенето: "В Ирландия забраниха тютюнопушенето, там вече изригна вулканът и видяхте какво стана. В природата винаги има равновесие". Когато негови колеги го поправиха, че става дума за Исландия, той без грам притеснение обясни: "Ами те нали са наблизо".

***

Зарибяващо заглавие на статия във вестник "24 часа", рубрика "Четени днес": "Жена почина заради косъм от четка за тоалетна в дупето"

Цитат на седмицана

2010-05-14T13:52:00.000+03:00

It is most annoying to have one’s prejudices overturned by real life.

Стивън Фрай

Саки

2010-05-11T15:21:00.003+03:00

От много време, ама наистина МНОГО време, се каня да проверя кой е този Саки. Твърде често пишат за него в едно синьо форумче и събуждат любопитството ми. Както изглежда, за много хора това е основната настолна книга. Описват разказите му като смес от Удхаус и О'Хенри.

Е, наканих се и аз да го погледна! Проверих - издаван е на български, има дори негови сборници с разкази в градската библиотека. Тъй като господин Хектор Хю Мънро, известен още като Саки, е умрял преди доста години, творбите му са достъпни за без пари и могат да се намерят на страницата на проекта Гутенберг. Свалих 10тина разказчета и след първите три мога да потвърдя - да, колкото и старнно да изглежда, стилът му напомня за споменатите вече двама автори. Същият тънък хумор, какъвто показва Удхаус и същото леко еуфоричното чувство, което успява да придаде О'Хенри. Това, в съчетание с голяма доза оригиналност на темите, наистина е пристрастяващо!

Кой по дяволите

2010-05-10T10:25:00.003+03:00

е този UNIONCE? Неграмотен ли е или се мисли за много оригинален? И защо трябва да графити с този безумен надпис всички ново-поправени пейки в парка?

Мисия

2010-05-06T15:28:00.005+03:00

В началото на тази година се подлъгах от многото възхвали сипещи се по адрес на "Мисия Лондон" и взех, че я прочетох. Мъка! Творбата прилича на нещо, излязло изпод химикалката на ученик в основното училище, който намира за особено забавно да втрещява възрастните с мръсни думички и да впечатлява приятелчетата си с детайлни описания на сексуалните си фантазии. Типичен пример е тази "гениална" реплика на Алек Попов: "Това тутакси вкисна настроението на посланика, сякаш в млякото му беше капнал неканен сопол". Класа!

Хванах се да размишлявам на тема що е то "канен" сопол и как би се отразило на настроението на посланика капването му в чашата с бира например... И за това, че фактът, че се подиграваш на простотията, сам по себе си не е достатъчен за да докажеш, че ти самият не си простак.

Тази седмица, за пореден път увлечена от всеобщото настроение, отидох да гледам филма. Май от цялата компания от 6 човека само аз го харесах! Просто бяха единствената, която имаше идея на каква основа е изграден! Радвах се всеки път, когато режисьорът правеше храбри крачки в страни от книгата и се възхищавах на способноста му да сътвори нещо толкова приятно и развлекателно. А най-много харесах краят! Отсъствието на "увлекателната" история за живота на стриптизьорката Катя сред южно-американските партизани и борбата й за налагане на комунистическия строй, направо издигна екипа, работил върху филма, в очите ми! Евала!

В края на седмицата

2010-04-23T08:46:00.005+02:00

Купих си крем за лице Дева, който "ухае" точно като онези, смръдливите бръмбъри. Прецаквация!

***

Не стига, че мобилните телефони на студентите звънят постоянно по време на час, ами собствениците им все си избират фолк-мелодии.

***

В Пикадили продават розово саламурено сирене. Било оцветено с "безвредни, хранителни бои". Гениалността на родните производители на храни е безгранична!

***

Съгласна съм с Ейрун - няма по-лесен начин да развалиш човек, от това да го направиш шеф!

***

Гледах Алиса в IMAX-а. Влюбена съм в Чеширския котрака и не съм разлюбила Джони.

***

RFM!!! Смятам да напиша това на вратата на офиса си!

С най-добри чувства

2010-04-19T15:27:00.005+02:00

След третата експлозивна кихавица обясних на студентите, че могат да очакват подобни поредици през целия час, предвид усиления цъфтеж навън. Един от тях услужливо стана и отвори широко прозорците.

Хубава работа, ама...

2010-04-18T17:09:00.004+02:00

Днес в Южния парк беше доста шумно. Освен стандартната неделна гълчава от връхлитащи от всички ъгълчета на столицата, зажаднели за зеленинка хора, от далеч се чуваше бесен лай и ръмжене. Оказа се, че има изложба на каракачанки, известни също като български овчарски кучета. Сещате се, онази порода кучета, за която ББ много се гордее, че най-сетне е официално призната по света..

Отидох да разгледам по от близо. Имаше цели камиони с клетки, явно собственост на представители на различни развъдници, дошли да покажат питомците си. Гордите стопани, част от тях с официални екипи с реклами по тях, ходеха с ръце в джобовете и оглеждаха конкуренцията. Да, кучетата изглеждаха доста впечатляващо - големи, с много масивни глави и впечатляващо дълбок лай. Болшинството водачи едва ги удържаха, явно, въпреки претенциите за професионализъм, нямаха много опит във воденето на животни по изложби. Най-впечатляващо обаче беше друго - мърсотията полепена по козината на кучетата. Не знам дали това е официално изискване на стандарта за породата, но болшинството каракачанки бяха омърляни от върха на носа, до върха на опашката с (надявам се само) кал. Някои бяха толкова мръсни, че белите петна по козината им изглеждаха тъмно сиви, почти черни.

Ходех си след това и се чудех. Толкова ли е трудно за тези горди собственици на български овчарски кучета поне да се грижат за хигиената на питомците си? Да, вярно, овчарското куче е роботещо животно. Но изложбата е изложба. Не върви някак да се биеш в гърдите какво хубаво куче имаш и в същото време да го показваш пред хората цялото омазано и полепено с тръни, завързано с разкъсано въже.

С години се полагаха усилия тази порода да бъде призната. ББ подари не едно и две кученца на чуждестранни политици, в опитите си да прокара каракачанките в международната кинология. След като толкова се гордеем с българското овчарско куче, не може ли поне да го покажем на света в по-приемлив вид? Или понеже ние българите все сме прецакани, а величието ни недооценено, ни е позволено да си се мъкнем вмирисани на чесън, с кални цървули, а светът, толкова виновен за нещастията, които се изсипват над нашите многострадални глави, трябва да види завързаното на верига мърляво куче, което влачим след себе си и да плесне с ръце от възхита пред гордата му осанка?

Като заговориха за Исландия

2010-04-16T14:55:00.003+02:00

се сетих за кратера, в който аз надничах докато бях там...

Рекламни подходи

2010-04-13T11:55:00.008+02:00

Четох вчера, че "граждани" били смутени и възмутени от рекламата на Пентхаус. Оченцето турено напреки им напомняло за нещо нецензурно.

Сетих се за това вчера, когато минавах покрай един магазин на Витошка, където под логото на Estee Lauder пишеше:

Новият Hydrationist
моментален прилив на влага

Тази реклама определено ме озадачи!

Стъклен дом

2010-04-12T09:58:00.001+02:00

Хехе!

Без коментар

2010-04-05T19:51:00.003+02:00

Information junkie

2010-03-24T09:53:00.001+02:00

"Someone who so frequently occupies themselves with receiving or sending information or communication that it resembles an addiction. Usually a computer, and often the internet are used."

Urban dictionary

Мега спектакъл

2010-03-22T10:04:00.004+02:00

В събота гледах балетът "Зорба гъркът" в Националната опера. Цял ден слушах реклами за представлението по радиото - казаха, че било "мега-спектакъл". Това някак неусетно събуди любопитството ми и рано, рано доприпках в операта. Докато чаках да ни пуснат в залата, разгледах всички афиши за представленията, които ще се играят до края на сезона. Набелязах си премиерния за България спектакъл на "Рейнско злато". В уреченият час се настаних удобно на ремонтирания плюшен стол, възхитих се на това, че докъдето поглед стига няма нито едно празно място и се втренчих в сцената. Музиката засвири, завесата се вдигна, балетистите излязоха и... От къде всъщност иде музиката? Внезапно се сетих, че така и не се чуха познатите звуци от разсвирващи се музиканти, липсваха и ръкоплясканията възвестяващи влизането на диригента. Музиката беше на запис!

Даа, казах си аз, спектакъла наистина е мега! Мега-малоумно е да идеш в Националната опера и да ти предлагат музика на запис! Мега-смешно беше и това, че мъжете балетисти все не успяваха да постигнат синхрон. Е, Зорба игра направо страхотно, също и двете балерини в главните женски роли, но като спомен остава далеч по-силния, гаден после-вкус от измамата.

Интересно ми е дали в "Рейнско злато" и певците ще бъдат на запис? Дали не е по-добре при следващия ремонт на сградата направо да заместят сцената с екран и да ни прожектират постановки на чужди опери? А дали са платили авторски права за записа, който ни пуснаха в събота?

Lost in a good book

2010-03-12T11:06:00.008+02:00

Тези дни буквално се губя сред звуците на "Lost in a good book", на Джаспър Ффорд. Свалих поредните приключения на Thursday Next като аудио книга и си разнообразявам сивото служебно ежедневие с приятни неща.

Този Джаспър не спира да ме изненадва с размаха на въображението си! От къде му хрумват толкова много и все така оригинални идеи не мога дори да си представя! При всяка следваща изненада или внезапно завъртане в сюжета, насред прилива от удоволствие улавям и лееека вълничка на завист към таланта му ;-)

На всичко отгоре, странността на героите и историята напълно пасват по абсурдност на ситуациите в работата. С тази разлика, че са с положителен знак!

Маратон

2010-03-08T16:38:00.007+02:00

Без да искам се оказах въвлечена в Тони Палмър маратон. А дори не бях чувала за съществуването на този човек! Отидох вчера на софийския филмов фестивал да гледам филма за Шопен (български превод на Нуша). Преди прожекцията ни запознаха с режисьора на филма, въпросния Тони Палмър, както се оказва, известен правяч на музикални филми. Весел чичка, с типично английско чуство за хумор! Поговори ни малко и ни покани на специална прожекция-подарък - филмът му за Вангелис, "цензуриран и преследван" от въпросния музикант.

След една такава реклама, естествено се чуствам длъжна да ида, на пук на жълтия сняг, който идвал от Сахара и трупа с бясна скорост. Единственото ми пиртеснение е, че прожекцията ще бъде съчетана с връчване на "наградата на София", което несъмнено ще донесе със себе си скука и плямпане на глупости.

Защита

2010-02-27T12:00:00.006+02:00

- Бихте ли върнали няколко диапозитива назад, до мястото, където обяснявахте методите, каза един от видните членове на изпитната комисия. -Да, точно тук! Виждате ли нещо нередно, някаква грешка?
- Да, каза кандидат магистъра, - Настина тука пише.., а трябваше да пише... Но аз взех фигурата от Интернет и не можах да поправя грешката.
Чува се тиха размяна на реплики между други двама членове на изпитната комисия, "От Интернет" и "Значи и той греши!".
- Не може да сте го взели от Интернет, продължава да се заяжда достопочтения господин-изпитващ!
- От там го взех!, вече леко зачервен от смущение, повтаря кандидата.
- Не мога да приема такова нещо!, отсече господина.

Удобства

2010-02-23T13:41:00.002+02:00

Смятам, че възможността да си изпратиш писмата и картичките като ги пуснеш в трамвайната пощенска кутия е едно голямо удобство. За това не спирам да се изненадвам, че има хора, които не знаят за този трик!

Нетърпение

2010-02-19T11:23:00.001+02:00

Тръпна в очакване да разбера кой ще спечели тунингования поп-фолк мобил в Шоуто на Слави довечера!

The only thing worse than

2010-02-13T19:36:00.001+02:00

a smug married couple; lots of smug married couples!

Казвам се...

2010-02-03T11:02:00.002+02:00

и съм мазохист!
Защо иначе ще продължавам да чета вестници, въпреки, че се ядосвам? Нуждая се от помощ!

Издънка

2010-02-01T16:43:00.001+02:00

Днес станах за смях. Изразих твърдо желание да си платя здравните и пенсионни осигуровки. Мисля, че с това окончателно затвърдих мнението на колегите си, че нещо ми хлопа!

На пазар

2010-01-26T12:03:00.004+02:00

Напоследък, пазаруването на манджа взе да става много трудно! Толкова много неща трябва да прочетеш и порвериш по опаковките, че обиколките между щандовете се протооочват, протоочват...

Тъкмо разреших въпроса с яйцата (само един вид яйца в кварталните магазини са от подово отглеждани кокошки и на тях пише МИЗИЯ с големи букви, което осигурява по-висока скорост при откриването им) и възникна нов проблем - боба! Особено големи ядове ми създаде въпросният фасул преди Коледа. Така де, как ще седнем на трапезата на Бъдни вечер без порядъчна доза от него!?!

А из магазините боб, боб, боб - десетки видове опаковки и разфасовки, всички с етикети от рода на "Добруджански боб", "Традиоционен боб", "Български боб"... За мое облекчение на гърба на повечето дори има "традиционни български" рецепти за приготвянето му, в комплект с обяснения за неговото значение за българската кухня. Само дето не разбрах защо "добруджанския" боб идва от Полша, "българския" от Китай, а "традиционния" от Канада? Особено голям интерес предизвикаха у мен пакетите с боб от Казахстан и Чили... И не само интерес, ами и силен пристъп на национална гордост! Може по някакво нещастно стечение на историческите обстоятелства България вече да не е страна на три морета, но пък отглежда боб на поне 3 континента! И все пак, колко магазина трябва да обиколя за да намеря все пак български "Български боб"?

Новогодишни подаръци

2010-01-21T13:02:00.001+02:00

Един колега обикаля и раздава "менструационни календарчета". Поставя задължителното условие информацията върху тях да е общодостъпна. В отговор настояхме да осигури едно за шефката!

Време за проекти

2009-12-15T16:50:00.003+02:00

Боят настана... отново пишем проекти! И за да подпомогнем "феодалните" старчета да се задържат на позициите си по възможност по-дълго, изискването е проект да се пише само от хабилитирани лица!

За това пиша проект за друг. Въпросният друг през последните години няма нито една публикация, а научните проекти, които изрежда в автобиографията си са все писани от мен. Сега обаче ще има шанса да се изфука като ръководител и автор, не само като жалък член на колектива.

Изпратих вчера проекта - 5 файла, всичко на всичко. Белким го подаде, ако не друго. Получих отговор "Първия файл не се отваря! Да не би да има вируси??? Изпрати го отново!".

Такъв отзив получавам не за първи път. Май следващият път ще взема да наименовам файловете с римски цифри, поне да знам на кой викат първи!

Пак...

2009-12-14T13:00:00.001+02:00

... се подведох и започнах да чета поредната боза сътворена от Дан Браун.

П.С. Имам предвид съвременната боза! С бледо-дрискав цвят и подсладители.

Дипломатическия корпус

2009-11-19T16:42:00.001+02:00

Утре идват чужденци. В тоалетната се появиха сапун и тоалетна хартия.

Туй-онуй

2009-11-17T09:31:00.007+02:00

Миналата седмица, докато купувах билети за Киномания, преживях голям шок при срещата си с продавачката в Билетния център на НДК. Тя ми се усмихна и се държа любезно! Винаги съм твърдяла, че няма по-невъзпитани хора от пощаджийките и лелките във въпросния Билетен център, та сега се чудя какво ли й е било на тази жена... Почти съм притеснена!
*******
Вчера по случайност попаднах на "Звездни репортери" на Нова телевизия. Део говореше за предстоящата тотална забрана на тютюнопушенето - тема дета ми е съвсем по сърце, след дългата и много епична битка с колежките пушачки.
Андрей Слабаков, с теорията, че нямало пушач, който боледува от Алцхаймер, да вземе да попрочете малко повече! Изследване на група от 28 000 европейци показва, че тютюнопушенето всъщност повишава риска от появата на всякакви деменции, включително и болестта на Алцхаймер. А причината, поради която в по-стари изследвания са открили по-ниска честота на болестта при пушачи е, че хората в групата на пушачите са били по-млади, а както е извесно, на млади години по-рядко се наблюдава деменция. А са били по-млади, защото не са могли да намерят достатъчно пушачи дълголетници;-)
Но Део е пич!
*******
Онзи ден, като се прибирах вечерта след концерта на Теодосий Спасов, квартет София, Савако Фукухара и Джон Нептюн, станах свидетел на много странна случка! На светофара на бул. "България", натрупаните на кръстовището автомобили се преместиха за да направят път на линейка! Сред тях имаше дори един джип! Какво ли не може да види човек в днешно време по улиците... Скоро ще започна да вярвам и в чудеса!
*******
Ако ми беше казал някой, че един прекрасен ден ще застана на страната на "феодалните старчета" от БАН, нямаше да му повярвам!

Ключът към колегите

2009-10-16T15:00:00.004+02:00

Когато започнах да асистентствам бях принудена да вложа 6 лв. от скромните си джобни за изваждане на три ключа. Един за офиса, един за семинарната и един за... тоалетната!

Както можеше да се очаква, последният намира най-широко приложение. Но не защото съм голям пикльо! Аз съм, не отричам, но мисълта ми бе друга. Приложимостта на Ключ № открих след 2 седмици самотно кръстосване из мрачните и прашни коридори, когато внезапно осъзнах, че това всъщност е ключът към катедрата и моите нови колеги!

Относително лестният ми достъп до "преподавателската" тоалетна увеличи неимоверно бройката на моите социални контакти на работното място. След 2-3 сблъсквания пред заключените двери на този тих кът новите колеги започнаха да ми се усмихват. Очаквам в най-скоро време да ме заговорят. Предполагам, че първите им думи ще включват въпрос относно правата ми за достъп, но аз храня твърдото убеждение, че това ще бъде началото на едни нови, топли и интелектуално-обогатяващи колегиални връзки!

Рекапитулация

2009-09-30T12:23:00.004+02:00

Как стана така, че лятото тази година свърши още преди да усетя, че е започнало? Нещо не е наред с хода на времето! Искам компенсация под формата на още поне месец с хубаво време, по-възможност с малко по-високи сутрешни температури!

А докато чакам да ми се изпълни поръчката, да взема да направя рекапитулация на интересните неща от последния месец!

посетих онова чудно кафененце, на последния етаж на Ориндж центъра, където поддържат тезата, че кафето върви най-добре с книга, а не с цигара. Мога да потвърдя - кафето, което правят е чудесно и много добре върви с книгите, които предоставят за четене. Започнах "Отвъд безмълвната планета" на К.С. Луис и докато стане време да ида на представянето на някакви индийски танци, успях да опукам няколко глави. Мястото е супер приятно и уютно, въпреки периодичното разтрисане на пода от преминаващите трамваи. "Стопаните" са много симпатични, а избора на книги достатъчно голям дори за мен! Набелязвам си да посещавам кафенето по-често, дано имам достатъчно време през идващата есен за такива приятни моменти насаме, с чаша капучино и интересна книга!

доматите, които цъфтяха на балкона цяло лято и които не бързаха да зреят докато имаше повече слънце, започнаха усилено да червенеят! От 4те корена се очертава да извадя реколта от над 40 доматчета! Стига да не застудее прекалено...

прибирайки се вкъщи през парка видях ето това изобретение за търкаляне във фонтани! Признавам си, завидях на хлапето! Искам и аз в такава топка!

Аудио

2009-09-26T08:45:00.005+02:00

Този месец (преди началото на учебната година, когато настъпи началото на Хаоса!) успях добре да уплътня рабтното време с аудиокнигата "Четвъртата мечка" на Джаспър Ффорд.

Уважавам го този автор! Шапка му свалям направо! Както би казал шопът, Те такова въображение нема!

Книгата е поредната от серията за "Криминалния отдел за детска литература". Да знам, не е удачно преведено, но обещавам да помисля още малко върху подходящата думичка! Нова аудио-среща с комисар Джак Спрат (като Джак от приказките "Джак и бобеното зърно" и "Джак и великана", и стихотворенийцетоJack Sprat who eats no fat), сержант Мери Мери и извънземното Ашли.
Герои в разследването бяха още Златокоска, трите мечки, гигантска генно-модифицирана джинджифилова сладка с психически отклонения и пенсионирани ядрени физици, заети с отглеждането на гигантски краставици.

В основата на престъплението беше незаконната разработка на устройство за термокраставичен синтез - гигантска краставица, изсмукваща от почвената влага деутерий и тритий, която достигайки критична маса от 50 кг, става идеална среда за протичането на спонтанна термокраставична реакция.

Класа!

15-ти

2009-09-15T08:37:00.006+02:00

Дойде ми и на мен до главата да учителствам! Не мислех, че някога ще ме сполети подобна съдба, но ето - още вчера започнах с поученията и наливането на знания в празни глави. Да, вчера, на 14-ти! Чудя се, що за университет е това, дето дори не можа да започне академичната година по нормално време! Важното е, че днес получих почти букетче за първия учебен ден от Скокливата Линди и трябва да призная, стила на Обеликс ми пасва!

Слава Богу от мен не се иска да следя за "приличното облекло" на студентите. Няма да меря дължината на поличките и теснината на панталоните. Може ли обаче да забраня използването на мобилни телефони в час? Моля!!!

Предложение

2009-09-08T14:36:00.002+02:00

Да бъдеш принуждаван от колежката да разглеждаш в продължение на часове купища оплетени от нея шалчета, дрешки и чантички ИЛИ снимки на въпросните творения трябва да е подсъдно!

Сутрешно

2009-09-02T08:25:00.002+02:00

Припкам си аз забързано по малката пътечка към работа, когато пътя ми препречва една баба! От тези мощните, с прошарени с черно бели коси и облечени целите в черно. Поглежда ме сърдито в очите и казва:

- Йосиф Сърчаджиев, още по комунистическо време, когато вие не сте живяла, каза "Жени, свалете тези дънки, не ви харесваме така"!!!

Свалки

2009-08-31T11:46:00.007+02:00

Много се веселих на Алмаак, когато взе да ми обяснява, че е трябвало да използвам факта, че иначе симпатичния представител на срещуположния пол, седящ до мен в рейса, си е бъркал в носа, за да подхвана разгтовор. Според него нещо от рода на "и аз много обичам така да си чопля!" или "колко големи топчета можеш да направиш?" би било удачно. В името на продължението на нашия род! Благородна цел...

Сетих се за този ни разговор вчера, докато четях препоръките на леля Ог за ухажването. Баща й бил извикал някакъв младеж да копае кладенец, а тя като го гледала такъв гол до кръста и запотен от работа, час по час ходела за дърва. Дървата у тях били подредени на удобно място, до нужника, а огънят, който тя била стъкнала в огнището бил най-мощният в цял Рамптоп през този хубав летен ден. При поредното ходене за дърва работникът я попитал "Разстройство ли те е фанало?"... И до днес, години след тази казана на място реплика, всеки път когато видела сина си Джейсън да работи гол до кръста, леля Ог се сещала за баща му...

Мисля си, че леля Ог би била доволна да разбере, че има съмишленик в лицето на Алми! ;-)

Внезапно

2009-08-10T12:37:00.002+03:00

осъзнах, че "пухкавата" блондинка с писклив глас от рекламата на Кока-Кола всъщност е Дъфи!
Албумът Rockferry никога вече няма да звучи по същия начин!!!

Нови заглавия

2009-07-24T16:30:00.008+03:00

Току що мернах в един новинарски сайт заглавието, че най-после и у нас пристигнала "световно известната" трилогия "Милениум".

Имах "щастието" да прочета първата книга (вече съм почти до половината на втората) В началото на това лято. Беше ми горещо препоръчана от мои приятелки от Швеция като уникално зарибяваща и интересна кримка. Понеже бях във ваканция, реших, че точно от една кримка имам нужда!

Захванах се с първата книга, "Мъжът, който мразеше жени", една жежка вечер, след като цял ден бях търчала из кривите улички на Комо. Началото определено ми хареса - авторът на книгата е швед, така че в текста се сблъсках с познати ми улички в Стокхолм, градчета в Швеция за съм чувала или които съм посещавала, разни скандинавски обичаи и др. такива носталгични хубавинки. Свежо. Зарязах "Вино от глухарчета" и забързах да видя какво става. Книгата ми хареса, ама само първите 50тина страници, когато автора ни въвеждаше в обстановката. След това започна да става абсурдно скучно:

в опити да разтегне текста и да поддържа напрежението, Стиг Ларшон кара героите си да изпиват по една кафеварка кафе на страница (дори аз, страстен любител на кафе, в един момент забелязах, че целия този кофеин май ми идва в повече);
през половин старница ни информираха за часа и времето, без тази информация да ни е нужно за да си правим изводи за душевното или физическото състояние, международното положение или нещо подобно;
отговорът на главната загадка бе разкрит 100 страници преди края, но тогава се развихри една по-второстепенна история, която внезапно и много неочаквано стана център на цялата трилогия;
главният герой, описан като чуствителна и здравомислеща натура, спа с всички жени които му попадаха, не защото му харесваха, а за да им направи услуга;
същият бе заточен за два месеца в затвора, ама се върна и развихри само след половин страничка, нищо че до този момент автора отделяше по цели глави за да обясни как господина е ходил на разходка в гората;
водещата женска фигура, Саландер, е едно много странно и неправдободобно съчетание от аутист със завидни способности да обработва информация във всякакъв вид; рокер с черно кожено яке, татуировки и обеци по цялото тяло; хакер; мацка, която налита на бой за най-малкото нещо; нимфоманка и сексуално-малтретирано момиче, което с едно натискане на клавиша убива човек, но не е в състояние да се отърве от попечителство;

Най-идиотски (дори малко перверзен) ми се стори момента с подробното описание на садиското изнасилване на Саландер, което според мен беше абсолютно излишна кръпка към сюжета. Май като цяло тези кръпки ми дойдоха в повечко - може би наистина покойният вече господин Ларшон е започнал с идея за една книга, но някъде по средата се е сетил, че ако се върне и добави тук-там по някоя малка завръзка, ще може да се разпростре и да нацвъка още две.

Може би просто недоволството ми от книгата беше резултат от големите очаквания, породени от горещите препоръки и контраста със стила на Бредбъри ;-)

Ентусиазирано

2009-07-23T14:11:00.003+03:00

настроение ме обхвана днес, когато научих, че през есента ще излиза поредната книга на Тери Пратчет - Unseen Academicals. В нея щяло да се разправя за увлечението на магьосниците от Невидимия Университет по футбола!

Много обещаващо!

Епизод Х+9 - Доживях!

2009-07-21T17:45:00.000+03:00

Днес шефката ме наруга, че СЪМ отишла на работа!

Глас народен...

2009-06-18T11:38:00.003+03:00

Стоя в миришещият на вехто учереждения коридор, току пред вратата на Гоуемия Шеф и чета инструкциите за ползване на пожарогасители. Затвърдих информацията, че праховия се използва за гасене на ел. инсталации, а водния не. За това пък водният, ставал за твърди неща, пък праховия не. Обмислям дали това не значи, че трябва да имам винаги под ръка по един представител и от двата вида. И къде бих могла да ги складирам в къщи например.

Вися пред стаята на Гоуемия Шеф щото ме е шубе да вляза вътре! Почуках, отворих мъъъничко вратата и през цепката видях, че при него има хора. Излязох да чакам навън. За това стоя и чакам. Чета за пожари, а в главата ми голям пожар!

Чуват се провлачени стъпки - поглеждам, възрастен човек, с торба на гърба идва към мен по коридора. Почуква на всяка врата, покрай която минава, пробва да я отвори, ако има успех навира вътре глава, пита нещо и пак излиза. Влачи си краката по коридора и си пее на висок глас за любов. Идва до стаята на Гоуемия Шеф. Почуква, отваря вратата, надниква вътре и пита:
- Мед да искате?
От вътре се чува сърдит глас:
- Какво?
- Много хубав мед предлагам!
- Боже господи, изчезвайте веднага!
- Моля?
- Затворете веднага вратата!!!
- Ама разбира се, че ще я затворя!
Излиза и продължава да си говори:
- Ей какви груби хора!
Поглежда към мен и добавя:
- Пощуря този народ ей, изпростя!

В знак на съгласие аз преглътнах и смело нахълтах в бърлогата на Шефа!

А такаа....

2009-06-01T14:52:00.002+03:00

Проталът Гласоводител каза, че като се има предвид какво е мнението ми по основните европейски въпроси, в неделя трябва да гласувам за Атака!

Втасахме я...

библиотека Галактика

2009-05-25T10:58:00.010+03:00

Преди няколко седмици, правейки неуспешни опити да изчистя прахта от купищата книги в стаята си, попаднах на една изненадка - нечетена от мен Галактика! Малко книжле, написано от Фред Хойл и наречено "Черният облак".

Подозирам, че част от удоволствието, с което прочетох тази книжка се дължеше на факта, че успуредно с четенето висях на опашка пред Здравната каса. Няма по-сигурен за мене тласък да се гмурна в дълбините на една книга, от сблъсъка с грозната реалност на бюрокрацията! Или с тази на трудовия делник ;-)

Г-н Хойл бил виден физик, живял и работил в началото на миналия век, който имал навика да прави забежки в света на литературата, по-специално научната фантастика. Според автора на предговора, всеки учен в онези години се чуствал длъжен да се отчете и в полето на фантастиката ;-) Та човека явно си е разбирал от физичната работа, защото беше набутал още в първите глави на повествованието едни графики, диференциални уравнения, сложни термини от астрономията и др. такива. За съжаление не го е бивало много като писател - героите бяха плоски, диалозите откровено изнасилени, а в хода на историята имаше доста груби завои и излишни отклонения. Като идея обаче, "Черният облак" си беше съвсем на място в библиотека Галактика и просто се чудя как не съм попаднала на него малко по-рано! В това отношение ми хареса почти всичко - като се започне от описанието на зараждането и еволюцията на древен разум в газов облак движещ се из Вселената (тази идея явно е вдъхновила Робърт Чарлз Уилсън да напише Spin и Axis. Оппаа! За последната май не съм писала тук!), мине се през осъществяването на контакт с Облака, неговите прозрения за същността на човека и ограниченията наложени от средата върху неговото мислене, и се стигне до идеята за по-висше същество и размишленията върху трудностите, с които бихме се сблъскали в опитите за комуникация с него.

Имаше и много други хубави моменти, като обяснението, че чисто физически, музиката се отразява на мозъка ни, тъй като звуковите вълни резонират с мозъчните и променят активността на нервните клетки в главите ни. Това го бях чулвала (или чела) и преди, но сега съвсем сериозно се замислих, че чалгата може съвсем буквално да вреди на здравето на своите слушатели ;-)

"Героят и Здравната каса", кратък сценарий за сапунка

2009-05-19T17:16:00.007+03:00

Главни учистници:
Триглавият Змей в ролята на Здравната каса (НЗОК, РЗОК или СЗОК)
Аз в ролята на Героят
Законът в ролята на Законът
Пенсионер с мания за величие в ролята на Охранителят Алфа

Второстепенни роли (изпълнявани от разнообразни актьори по съвместителство):
Личният лекар
Медицинската сестра
Магистър фармацевтът
Шеф на МДААР
Колежка
Деловодителка 1
Деловодителка 2
Служителка 1
Служителка 2
Служител 1
Здрав разум

Магически предмети:
Рецептурна книжка
Жалба
Молба

Сцена първа 1
Идилично настроение

Бабата, на 85 години, да е жива и здрава, има неблагоразумието, характерно за хората на нейна възраст, да страда от хронични заболявания. Това налага Героят, или други членове на семейството й, да посещават веднъж месечно Личния лекар за рецепти и попълване на Рецептурната книжка. Ритуалът включва също висене в аптеката докато Магистър фармацевтът напише всичко, което Законът изисква от него.
В кра яна тази сцена, идилията на нашето средностатистическо семейство е нарушена от свършването на страниците на Рецептурната книжка!

Сцена 2
Настроение на напрегнато очакване

Нова Рецептурна книжка трява да се закупи от магазина в 29та поликлиника. Героят се възползва от фактът, че заради гърбобол ходи на физиотерапия в същата поликлиника и успява да напасне разписанието на пълния си с ангажименти работен ден с работното време на въпросният магазин. Следва закупуване на нова Рецептурна книжка!

Сцена 3
Оптимистично настроение

Героят носи новата Рецептурна книжка при Личния лекар. Медицинската сестрата я подписва и подпечатва. Оптимизма остава в приемната на Личния лекар, когато Героят разбира, че за да придобие Рецептурната книжка своите магически способности, е необходимо тя да бъде осветена от Здравната каса!

Сцена 4
Тягостно настроение

Със сърце натежало от мрачни предчуствия Героят се отправя към Здравната каса на ул. "Енос". Часът е 17,20, Героят е излязъл от работа на бегом, за да стигне там преди 17,30, мислейки, че това би трябвало да е краят на работния й ден.
Мимолетна радост прелита през душата на Героя при вида на отворената врата на Здравната каса! Влиза вътре, натсика копчето на "новата система за управление на опашки", така ентусиазирано представено по телевизията от шефа на МДААР. Нищо! Оглежда се за табелка с работното време - такава липсва на външната врата, липсва и от следващата врата, водеща към чакалня. В този момент през вратата на чакалнята се промушва с радостни възгласи и весело чуруликане огромна група жени! Героят е объркан и с радост констатира пристигането на Охранителят с надпис Алфа на елечето, очаквайки, че ще получи отговори и съдействие! Охранителят Алфа казва:
- Какъв ви е проблема?
- Работи ли Здравната каса?
- Не виждате ли, че служителите си тръгнаха!
- Аз не мога да знам, че това са служителите, не ги познавам!
- Еми служителите са, свърши работното време!
- А до кога е работното време, защото никъде не пише!
- До 16,30!
- Е, не беше толкова трудно да ми кажете нали!
- Еми ето казах! И се дръж по-възпитано девойче!
Героят си тръгва. Охранителят Алфа, намерил подходящ обект пред който да демонстрира своето величие и над когото да излее благодатта на своята простотия, тръгва след Героя и крещи обиди по негов адрес, докато последният не кривва по една пряка на ул. "Енос".

Сцена 5
Комбинирано настроение, включващо ярост и безпомощност. Очакване на неприятности

Цял ден Героят ври и кипи от нанесената обида. Отделя половин час от ценното си време за да напише Жалба до директорката на Здравната каса. Описва точно проблема с липсващата табелка за работното време и грубостта на Охранителя Алфа.
Споделя премеждията от предния ден с Колежка. Колежката потвърждава, че заверяването на новата Рецептурна книжка е истински подвиг, достоен за всеки греой и споделя своят опит!
Към 2 часа след обяд Героят напуска работното си място, с обещанието "скоро да се върне", без да подозира какво го очаква. Отива в Здравната каса и от далеч съзира тълпите от други кротки и онеправдани Герои, които, бавно пристъпвайки от крак на крак, чакат своя ред.
Героят взима заветното номерче. На него пише 181. Таблото показва 126. Героят пита Служителка 1 дали трябва да се направи нещо друго, освен да се чака реда. Служителка 1 казва не, това е. Героят влиза в деловодството за да подаде Жалбата. Деловодителка 1 иска да знае за какво е тази Жалба и срещу кого е насочена, нищо, че това не я касае лично. Героят обяснява любезно от страх пред неизвестното.
Подтикван от наученото от Колежката, Героят пита свободната в момента Деловодителка 2, дали освещаването на новата Рецептурна книжка не предполага извършването на други действия, освен чакане на опашка. Деловодителка 2 гледа Героят все едно е малоумен и обяснява, че да, естествено!, нужно е да се напише Молба за унищожаване на старата. Героят попълва Молбата и излза навън да чака. Таблото все още сочи номер 126.
Героят сяда в отстершната сладкарница да пие кафе и вади книжка за четене.

Сцена 6
Два часа и една книга по-късно. Усещане за нереалност

В 16,20, цели 10 минути преди краят на работния ден, Героят е поканен за аудиенция със Здравната каса на Гише 4! Служител 1 от Гише 4, дуднещ намръщено и жалващ се непрестанно на Служителка 2 от Гише 3, написва нещо на старата Рецептурна книжка и я връща на Героя. Предава новата рецептурна книжка на седящата до него Служителка 2. Служителка 2 свършва с предходния поклонник и прави знак на Героя да се премести при нея. С бързи движения вкарва данните от новата книжка в компютъра, написва нещо на нея, подпечатва я и я връчва на Героя. Работата е свършила за няма 2 минути, след повече от 2 часа чакане и благодарение на усилията на двама души!
Изтощеният Герой със сетни усилия пита:
- Това ли е?
- Това е, потвърждава Служителка 2.
Героят поема дългият път към Дома. Зад него Служителка 2 промърморва:
- Малко ли е? Какво друго ви се иска?
Героят, вече напълно изтощен и неспособен да води битки въздъхва, нарамва раничката и излиза. Погледът му се спира благо на задрямалата в чакалнята вързастна жена, стиснала заветното номерче 200, поглежда часовника си, който сочи 16,25 и благодари на Господ за това, че е здрав, прав, все още млад и запазил здравия си разум след срещата със Здравната каса.
По пътят към къщи Здравият разум шепти "Ха! Отговор на Жалбата ли ще чакаш! Никакъв отговор няма да има. Освен това, видя ли, че на вратата водеща към заветните Гишета е залепен лист с работното време? Кой го е еня, че то е две врати след входната и единствения начин да го видиш е ако по случайност попаднеш в Здравната каса точно насред раобтното й време ..."

Критерии

2009-05-13T11:02:00.004+03:00

От понеделник имам нова колежка! Разположиха я на бюрото до мен. Дано е по-общителна и по-разкрепостена от предишната. Особено силно се надявам, че няма да спира радиото и няма да ругае и пустосва под носа си.

Първите ми контакти с нея, за съжаление, бяха малко разочароващи, та не знам на какво мога да се надявам :-/ По обяд седеше и ме гледаше във виличката така втренчено, че се почуствах длъжна да я информирам, че долу има барче, а част от колегите ходят на стол и с удоволствие биха я взели със себе си. Тя ми обясни, че не е гладна. И допълни, че в неделя била яла много, така че днес нямало да има нужда да се храни!

Трагично! Аз лично съм от школата на хобитите - държа да има закуска, "elevenses", обяд, следобедна закуска, чай към 5, вечеря, в някои случаи и похапване преди лягане. Поведението "вчеря ядох, днес няма нужда" не се вписва в представите ми за нормалното.

Нямам вяра на такива хора! Ще трябва да я държа под око - утре кой знае какво може да измисли!

Желязната завеса

2009-05-07T14:40:00.005+03:00

Тези дни Ейрун, един много интелигентен човек, който не може да се откаже от зловредния си навик да следи Евровизията (без съмнение с присмехулна цел), ме информра за това как е бил приет Човекът Глас в Швеция. Докато запознавали шведските зрители с нашия кандидат за евровизийна слава, водещите казали, че слушайки песента му се чудят дали не е време отново да се спусне желязната завеса.

А аз тези дни се чудя кога някои фирми у нас най-после ще излязат иззад Желязна завеса, която уж се вдигна преди цели 20 години. В случая имам предвид Спектрумнет. Смених старият и очукан БГЛан, защото ми писна връзката със света да изчезва при всяка капка дъжд, да ми сменят без предупреждение настройките и да се държат троснато по телефона. Избрах абонамент, за щастие едномесечен, към Спектрумнет, защото те имали подземни оптични кабели. Оказах се в позицията от трън та на глог. Това може би не биваше да ме изненадва! Подземен кабел в нашия квартал още нямали, за това пък, за 5 лв по-висока месечна такса, ми осигуриха точно 4 прекъсвания на Интернета само за първата седмица. В единия случай липсата на връзка продължи почти 24 часа! Несъмнен успех като се има предвид, че само при първото от 4те прекъсвания имаше дъжд! Съвсем не изненадващо, съгласно договора за прекъсване на абонамента трябва едномесечно уведомление...

Може би е време да проверя в коя година живеят в БТКто. С евентуалния си абонамент ще проведа един вид тест - ще разбера дали тези, които работят за монополиста, за 20 години са успели да позаметнат завеските в главите си и да научат как да се държат с клиентите си. Приемам залагания!

Кога разбираш...

2009-04-16T18:51:00.001+02:00

... че прекаляваш с четенето на Тери Пратчет?

Когато се хванеш, че поправяш майка си всеки път, когато нарича орангутаните маймуни!

Добре забравено...

2009-04-15T13:45:00.004+02:00

Тези дни бях шокирана от откритието, че съм забравила за съществуването на шоколадовите яйца на Фацер! Не бях допускала, че е възможно, но такива са фактите. Отдавна знаех, че паметта ми изневерява, осъзнавам, че нещата явно излизат извън контрола ми!

За незапознатите с въпросните яйца мога да обясня, че това са великденски подсладки, направени от черупка на кокоше яйце, изпразнена от съдържанието и запълнена с Фацер шоколад. Мляс!

Хиндемит

2009-03-26T09:52:00.000+02:00

Аз в ролята на шопа: Те такъв филм нема!

Четене

2009-03-24T10:05:00.004+02:00

Ето, да се изкажа и аз за Голямото четене! Нямах такова намерение, особено след спора на тема "може ли "Под игото" да е любим роман" с Марсуп-чо от вчера. Не си прав брато, шъ знаиш! Ама нищо де, ти си малък още, ще ти дойде акъла ;-) Междувременно аз да се върна на мисълта си... Днес на път за работа успях да хвана не-претъпкан автобус, спокойно се разположих на една седалка и извадих книжката. За информация на любопитните, "The Wee Free Men". На следващата спирка до мен се намести един дядо. Типичен представител на онези пенсионери, които стават в ранни зори, нарамват торбичката и хукват към пазара "Иван Вазов". От хората дето задължително намирисват (главно на чесън), бутат се и гледат да се заядат за нещо, за да си разнообразят деня. Седна той до мен, погледна ме и каза "Ааа, значи "Голямото четене" продължава!" Усмихнах се и се съгласих с него. Той продължи, явно това, че аз се опитвам да чета не го смути, "То е хубаво човек да чете! Хем научава нещо, хем убива времето, хем докато чете не му идват разни лоши мисли...". Да си призная стана ми адски мило! И реших, че не е от значение какъв е резултата от гласуването, дали на нас ни харесва или не, дали е израз на комплексарщина или на здрав разум. Важното е, че една такава ТВ кампания може да накара човек, който сигурно иначе чете само "Дума", "Трета възраст" или "Втора младост", да говори за книги!

Малки радости

2009-03-10T11:01:00.002+02:00

Събудих се трудно след една тежка нощ - кучето не спря да тупурка напред, назад, в търсене на липсващия член на домочадието. Един поглед към снега навън обаче събуди усмивката ми. Градът беше побелял, а във въздуха прехвърчаха големи снежни парцали и аз се зарадвах на перспективата да се разходим с малкия сомнамбул из заснежения парк.

Добре си беше в парка! Трудното почна след разходката, когато се опитах да отида на работа. Ходех и неспирно псувах колите. Колите, които бяха паркирани по тротоарите и ме караха да ходя по уличното платно. Колите, които бяха разбили тротоарите и се налагаше да газя в огромни локви. Колите, които бяха паркирани в гардинките и излизайки от там, омазваха всичко с кал. Колите, които спираха върху пешеходната пътека и аз трябваше да пресичам, движейки се на зиг-заг между тях. Колите, които прелитаха с бясна скорост през локвите и ме поливаха с мръсна вода...

Поех си дъх в трамвая. Седнах, загледах се през прозореца, замислих се за хубостите на снега и простотията на хората, които унищожават всичко хубаво около себе си... Зад мен една жена говореше по телефона: "Ох, идвам, да, скоро ще съм при тебе. Той Петър се опита да изкара колата, даде напред, даде назад, ама му падна предната броня и не можахме да тръгнем!" Обзе ме нечовешка радост, разсмях се от щастие и слязох развеселена от трамвая. Какво по-хубаво от това да има една кола по-малко по софийските улици!

Цветя за Алджернън

2009-02-20T16:13:00.008+02:00

Като ходих до Лондон през лятото, не пропуснах възможноста да се набутам в една от големите книжарници. Нямах много време, исках да отида и до Нотинг Хил, в търсене на синята врата, за това буквално тичах покрай рафтовете с книги, в търсене на "нещо интересно".

Трудно се откриват интересните неща, когато се придвижваш на прибежки и се притесняваш, че времето не стига за нищо. Все пак, Лондон не е град за 3 дни! Аз обаче извадих късмет. Първо се забих директно на Лорънс Даръл и след кратък размисъл взех "Мосю или Принцът на мрака", първа част от известния му Авиньонски квинтет. После изтърчах при фантастиката. Мислех да взема нещо познато - Джаспър Ффорд, едно друго... Погледа ми се спря на маса сред рафтовете, на която се мъдреше табелка за намаление. От там ме гледаше симпатична червеникава книжка, със заоблени ръбове и бяла мишка на корицата. Явно дългите години прекарани в лабораторията си казваха своето! "Цветя за Алджернън" от Даниел Кийсл Прочетох какво пише на гърба, прозвуча ми интересно, но... Исках нещо, което СЪС СИГУРНОСТ е хубаво, а автора ми беше непознат!

Продължих търсенето, обиколих цялата книжарница, отскочих като попарена от раздела за канцеларски материали, където един господин се беше тръшнал на колене и плачеше с глас, върнах се отново в сигурните води на фантастиката. Пак взех "Цветя за Алджернън", пак прочетох описанието на гърба, пак я оставих и се загледах за алтернативи. Такива не намерих, чисовника тик-такаше, а Нотинг Хил ме зовеше! Поех дълбоко дъх, взех червеникавата книжка и отидох на касата.

След половин година отлагане най-после я зачетох. Чете се лесно, но доста трудно! Книгата е всъщност дневника на Чарли Гордън, 30-и-нещо годишен човек, с тежко умствено изоставане, който иска да стане умен! Желанието му да "стане като другите", да може да говори за "книги, политика и религия" и да намери приятели, го завежда в една лаборатория, където разработват нов метод за увеличаване на интелигентноста. Метода е вече изпробван и работи - доказателство е мишока Алджернън, факира на лабиринтите.

Чарли се подлага на операцията и неусетно започва да се променя - написаното в дневника става по-четливо, без правописни грешки, появяват се препинателни знаци. Постепенно започва да "вижда" света около себе си. Разбира, че приятелите, с които дълги години се е смял, всъщност са се смяли на него и са го използвали, че семейството му се е срамувало от неговата "ненормалност" и го е изоставило, че студентите и професорите в университета всъщност не само, че не знаят нищо, а дори не го съзнават. Остава му само Алджернън.

Особено трудна (и гадна) е втората част на книгата, която описва пътят назад. Първо Алджернън, после Чарли, започват да губят интелекта и способностите си. Алджернън умира, Чарли го погребва и всеки ден носи цветя на гроба му.
Краят все пак е леко оптимистичен - по пътя назад, Чарли успява да намери отново своите изгубени приятели и своето място.

Тихо се сипе

2009-02-19T09:33:00.001+02:00

Сняг вали, вали, вали,
Вън е бяла зима.
Как е хубаво нали,
сняг когато има...

Чуденки

2009-02-18T18:57:00.007+02:00

Чета пресата и се чудя:

как може толкова лекари да продължават да "лекуват" със стволови клетки , при положение, че както се оказва, този метод може да има доста тежки странични ефекти - нали са призвани да пазят живота, защо за шепа пари да лъжат хора, давайки им фалшиви надежди за болните им деца и да създават лошо име на един иначе добър метод като го прилагаш преди да е усавършенстван?

как може един педофил да получи условна присъда защото има висока степен на образование - това значи ли, че академиците могат да извършат каквито искат престъпления и никой няма да ги съди, понеже (теоретично) са най-образовани?

как може някой да е толкова изперкал, че да поръси с отрова градинките с надеждата, че ще избие животните, които го дразнят - не му ли хрумва, че така ще изтреби и децата си?

Петък 13-ти

2009-02-13T11:56:00.004+02:00

Много се веселя през седмицата със сутрешния блок на бТВ! Напоследък става все по-весело - може би заради новата водеща ;-)
Тази сутрин например ме зарадваха с интервю с д-р Нам-кой-си от Военно-медицинска академия. Беше там за да говори за тъмните сили, които бродят по света днес, петък 13-ти. Човекът бил специалист по "физикална радиестезия" - метод, който позволявал да се открият отрицателните енергии. За целта използвал апарат, наречен вълномер, който измервал вълните на всичко - "атоми, електрони и Космоса" и отчитал дали има отклонение от нормата. Мерeл вълните и на хора, на живо или по снимка. Не рисунка, снимка. Това било важно. Така можело да се определи дали човека е болен, има отрицателна енергия или е обсебен от тъмните сили.

Имаше и демонстрация на апарата - едно синьо камъче закачено на връвчица, което се клатеше върху снимката. Връвчицата май беше завързана за апарата вълномер...

Когато водещата попита дали този апарат се намира във ВМА, докторът леко сърдито обясни, че се занимава с това в извънработно време, защото този метод не е част от медицината у нас, за разлика от някои други държави. Допълни, че в България тези неща се приемали трудно.

Особено ми хареса момента когато журналистката подхвърли нещо за врачки... Д-р Нам-кой-си искрено се обиди и обясни, че тука не ставало въпрос за врачуване, а за физичен метод!

Прави са хората, какви ли не неща бродят по бялия свят в петък 13-ти!

Excellence

2009-02-06T16:58:00.002+02:00

Когато отидеш на работа с тениска, на която пише "I piss excellence" и никой не коментира този факт, са възможни 3 обяснения:

Колегите на знаят английски!
Колегите се комплексират при вида на надписа!!
Колегите знаят, че това е вярно!!!

Среща с началника

2009-02-05T10:55:00.003+02:00

Вчера се наложи да си общувам с шефката. Това всеки път предизвиква у мен отрицателни емоции. В неделя, прелиствайки "Последният континент" на Тери Пратчет срещнах един коментар, написан точно като за мен! Ако не се лъжа беше нещо такова: "Извика ме и ме попита с какво се занимавам всъщност! Нечувано! Що за въпрос!? Ами че това тук е университет!"

Добре завъртяно

2009-02-03T14:13:00.007+02:00

Е, мина вече месец от както прочетох тази книга, но така и не сколасвах да седна да напиша нещо по неин адрес! Сега мисля, че и на това му е дошло времето.

Spin на Робърт Уилсън ме грабна главно с това, че си е баш истинска научна фантастика. Таман го бях отписала вече този жанр! Скоро пак си мислех, че напоследък писателите фантасти нещо избиват все към кибер, пънк, кибер-пънк и психология... В психологията и всичко свързано с изучаване на човешката психика от край време не намирам нищо интересно. Виж, странностите в поведението на заобикалящия ни свят са съвсем друга работа!

Такава една странност спретна Вселената на човечеството в Spin. Внезапно, без предупреждение и почти незабелязано, звездите изчезнаха. Почти, защото изчезването на светлинките направи доста силно впечатление на група деца - две момчета и едно момиче. Оказа се, че някой е обвил Земята с тънка мембрана, която пропуска материя и енергия доста избирателно и чиято основна задача, поне така изглеждаше на първо време, беше да откъсне планетата от нормалния поток на времето. За всеки изминал земен ден, в Космоса прелитаха години, Слънцето започна да старее и да се разраства, включвайки в короната си все по-големи части от Слънчевата система...

Човечеството реагира на изненадата по човешки - в основната си част наблегна на религиозен фанатизъм, братята отвъд Голямата вода започнаха да дрънкат с оръжия, а предприемчивите намериха начин да правят пари, политика и само-реклама от изследването на мембраната. Историята се развиваше бързо, предвид това, че в Космоса, където вречето течеше необезпокоявано, нещата ставаха с бясна скорост. В същото време, действието се точеше бавно, защото автора старателно (и много добре) следваше сложните взаимоотношения на тримата приятели, тяхното израстване и развитието на пердставите им за останалия свят и самите тях. Мдаа... Май без психология една добра книга не може да мине, ако иска да избегне раждането на плоски и тъпи герои. Важно е обаче всичко да е с мярка ;-)

Чудна книга - завладяваща, осигуряваща нови идеи и материал за размисли. Ако имаше нещо дразнещо, то беше фактът, че кулминацията в личните изживявания на героите малко засенчи обясненията за вселенския разум и начина, по който той се е развивал и дийствал. Може би г-н Уилсън е искал да доразвие материала в следващата си книга, Axis. А може би и него го е обхванала психо-модата и е решил да остави научното във фантастиката си на заден план ;-)

Може, ако знаеш, че не бива!

2009-01-20T13:37:00.003+02:00

Тези дни, не знам защо, се сетих за Ули. Улрих германеца, върл финландо-фил, баща на два чифта близнаци и много странна личност, с когото се засякохме за година-две в лабораторията в Стокхолм. Или по-скоро, сетих се за случката в стаята за химикали! Влизам аз да си измеря нещо на везната, а там Ули. Вади с една лъжичка бял прах от една кутия, насипва в паничката върху везната, взима друга кутия, бърка със същата лъжичка...

Любезно и леко страхливо (страхливо, защото с Ули, рядко интелигентен човек и като такъв напълно опериран от любезност и чуство за такт, шега не бива) подхвърлих, че не се бърка с една и съща лъжичка в две различни кутии с химикали. Той ме погледна замислено и каза много бавно: "Може! Ако знаеш, че не бива, може!"

От тогава, вече 7-8 години, много пъти се сещам за този разговор и всеки път си казвам, че тази мисъл е достойна за житейско кредо!

Тоалетни мисли...

2009-01-13T11:41:00.008+02:00

Всеизвестен факт е, че много често важните мисли ни връхлитат докато си седим в тоалетната. Тоалетната сама по себе си също може да предизвика размисли. Или спомени. Чета аз за българската художничка, която представила България с инсталация на "турска тоалетна" в Брюксел и се сещам за времето, когато ходих в Япония. Там много държат на тоалетните! Чиниите се отопляват, мият ти дупето, свирят ти...

Интересно е, че на обществени места в Япония има два вида тоалетни - "западни" и "ориенталски". На западните се сяда, а ориенталските, традиционно използвани от японците, са с клекало. Това разделение може да се види дори във влаковете! На мен ориенталските ми допаднаха повече - бяха по-чисти.

Не знам защо въпросната инсталация е наречена "турска тоалетна". Все пак не само турците клякат като ходят по нужда! Такъв е навика на повечето ориенталци. Заради което, казват умните глави, хората на Изток по-рядко страдат от такива досадни проблеми, мъчещи средно статистическия западняк, каквито са запека и хемороидите.

Та си мисля по въпроса за тоалетната - не е важно дали е клечаща или седяща, важното е кой я ползва...

Вдъхновено от студа

2009-01-12T14:50:00.004+02:00

- На запад май не носят потници, а?
- Защо така мислиш?
- Ами моя приятел има снимка в компанията на принц К. и всички му се подиграват, че носел потник!
- Мисля, че в днешно време мъжете носят под ризите си тениски, защото потника прозира.
- Хм, не знам. Чудя се, защото майка ми каза, че потник само у нас се носи. Било много селско.
- Е, сигурно и на запад носят през зимата.
- Ами кой им го пере?
- Те носят и хвърлят...

Епизод Х+8 - Духът на Коледа

2008-12-19T12:35:00.007+02:00

Преди 2 дни шефката внезапно се сети, че не сме си организирали коледно тържество. Трябвало нещо да измислим, нали? Да идем някъде, а? Или да си стоим тук, какво ще кажете? След часове обсъждане се реши, че ще се пробваме да идем на кърчма. Събрахме по 10 лв., пък шефката обещала да покрие разликат със служебни пари. Каква разлика, така и не разбрах, защото за 10 лв, в кварталната кръчма мисля, че можем да се почерпим достатъчно стабилно в 3 след обяд! Събрахме къде 100тина лв, понеже не всички искаха да участват. Разбрахме се - нашата кръчмарска групичка, в 3 следобяд, в петък, в "Халбит"е на 5-те кьошета. Останалите ще си празнуват тук. За целта другия шеф отпуснал служебни 160 лв да се напазаруват почерпки.

Всичко точно. Само дето от "Халбите" бяха на друго мнение! Когато вчера някой се сети да им се обади за да ги информира за височайшата благодат, която ще ги навести в наше лице, вместо да отговорят както подобава със смирена благодарност, те ни отрязаха - нямали места! Виж ги ти, в предпразничните дни нямали места!?!

Сега ние безславно ще се присъедини към останалата група служебно празнуващи. Барабар със 100те ни лева. С тях сме щяли да купим храна. А шефката щяла да добави още 200 служебни пари...

Седя и тръпна в очакване на печено прасенце! За толкова пари очаквам ПОНЕ това! И буренце червено...

Смяна на гледната точка

2008-12-16T13:06:00.003+02:00

Седя си на бюрото и вместо към екрана гледам през прозореца - хора, облечени в червени дрешки и омотани с въжета, скачат през балкона на 14тия етаж...

!?!

2008-12-11T10:35:00.003+02:00

Седя си на бюрото, опитвам се да работя, но акъла ми е в сутрешната случка. То всъщност май са две случки, нищо, че са свързани. Мисля си за това и не мога да реша, коя от двете е по-странна!

Идвам си аз на работа, с чаша капучинце в ръка (да бе, знам, бях казала, че вече няма да харча пари за лоши кафета, ама на, изкуших се!) и се настанявам в асансьора. На един от етажите се качи възрастна, дребна женица с бяла престилка. "Качи" може би не е точната дума - тя по-скоро влетя препъвайки се и за маааалко не изби чашата живителна течност от ръката ми. След което, тресейки се цялата, опипа копчетата докато намери това, което и беше нужно. Така трепереше и се гънеше, че я съжалих - викам си, има й нещо на горката женица! Съжалението ми трая има няма половин минута - до момента, в който ме лъхна силната миризма на алкохол! Явно липсата на координация в движенията й се дължеше на факта, че беше кьор-кютук пияна!

Признавам си, бях потресена от факта, че лице с бяла престилка може да се накваси така на работното си място! Потреса ми обаче се увеличи неимоверно когато...

На моя етаж се сблъсках с една от по-възрастните ми колежки. Споделих преживяното и изразих изненадата си. Тя ме погледна снизходително и каза "ти за първи път ли виждаш такова нещо? Това е нормално, явно идва от нощна смяна...."

!?!

Крайно време беше!

2008-12-10T10:59:00.003+02:00

Прибираш се вечер в къщи, отваряш пощенската кутия с плахата надежда, че вътре ще има нещо интересно и... Разбира се намираш сметка! Това е в "добрия" случай. Обикновено сметката ти е скрита в купчината безстопанствени писма върху пощенските кутии и се налага да ровиш дълго и продължително докато я намериш. В не малък брой от случаите писмото те посреща още на входната врата на блока - лежи на пода, със следи от кални стъпки. Понякога дори не идва - вероятно е доставено в другия край на квартала или просто е свършило житейския си път в кофата за боклук, захвърлено от уморения от тежка работа куриер.
Да, вярно, предпочитам да не виждам тези досадни листчета, които твърдят, че дължа толкоз и толкоз пари за нещо си. Но щом се налага да ги получавим бих желала те да пристигат в кутията ми, а не да лежат омърляни на пода, на разположение на всеки, който иска да узнае моето ЕГН, адрес и телефонен номер.
Пробвах да разреша проблема с добро, обаждах се на телефона предоставен от осигуряващите съответната "коменулна услуга". Отговора беше винаги един и същ: "Права сте, но вината не е наша, а на куриерската служба! Постоянно се караме с тях, ама не можем да се справим." На въпроса дали не може да ми пращат сметките по електронен път (аз така и така си плащам през epay, от там реодвно ме осведомяват за дължимите суми по e-mail) отговора неизменно беше "Не, не може, задължени сме да пращаме фактура по пощата".
Пробвах и с лошо - жлъчно и заядливо. Отговора беше в подобен стил: "Ако искате да ви дам телефона на куриерската фирма, да се оправяте с тях". На въпросния господин от Глобул (последните, с които проведох този разговор) хич и не му хрумна, че именно неговата фирма, а не аз има договор с куриерите. Аз имам договор с Глобул и те трябва да си изпълняват задълженията по него, а не само да искат пари. Тънкостите на пазарната икономика май не са понятни на всички...
Вчера направих опит да се скарам за пореден път с МТел. Пак по същия повод - плик със сметка, с хубав кален отпечатък. Звъннах на *88 и първото, което чух беше "За поризводството на ХХХ тона хартия се унищожават УУУ дървета. Помогнете ни да опазим природата като сe откажете от хартиените сметки". Ура! Алелуя! Веднага заявих желанието си за отказ, регистрирах се в страницата на МТел за е-фактура и сега съм горд собственик на бонус - 20 безплатни СМСа на месец, за следващите 5 месеца!
Долу куриерите, да живее интернет!
Очаквам пример да вземат топлофикация, електрификация и водификация. Пък защо не и Глобул? ;-)

Ей, момченце!

2008-11-26T13:13:00.005+02:00

Много ясно си спомням първият път, когато се изрепчих на непознат. Бях си добро, кротко и срамежливо дете, което гледа да не се меси в работите на непознатите възрастни. Има обаче някои предизвикателства, които не се подминават с лека ръка, дори когато си едва на 5-6 години! Не си спомням на каква възраст бях точно, нито къде се разигра случката (имам чуството, че бяхме с нашите на Витоша). Поводът обаче ясно изплува в съзнанието ми - нарекоха ме момченце!!! Побеснях! Аз??? Момченце??? Що за обида! При това с нищо не предизвикана! Вярно, коментарът беше направен с най-добро чуство - нещо от рода на "ех, колко послушно момченце". Но все пак! Бях толкова потресена, че за миг загърбих срамежливостта си и подвикнах след нахалниците "Аз не съм момче!"

От този неприятен сблъсък ме заболя, но останах с надеждата, че се случва за първи и последен път. Не би! Непознатите възрастни сякаш си изградиха навик да ми викат момченце, въпреки постоянното увеличаване на възраста ми (с всички физиологични последици от това) и на пук на това, че си пуснах дълга коса. Наглостта на някои достигаше такива висоти, че ми викаха момченце дори когато ходех с пола!

С добавянето на 1-2 десетилетия към броя на годинките си реших, че съм надраснала този проблем. Взех да гледам с насмешка над самата себе си - какво чак толкоз съм се обиждала от това, че ми викат момченце? Това само показва глупостта на "възрастните", не би трябвало да ме засяга. Смеех се сама на себе си и се чудех на озлобените си реакции от миналото. Смеех се и се чудех до онзи ден, когато на спирката чух отправените към мен думи "момче, ти кой рейс чакаш"?

Насъбраната от детски години злоба сякаш изригна в мен! АЗ??? МОМЧЕ???

Това го знае всяко хлапе

2008-11-19T10:17:00.005+02:00

Вчера гледах по бТВ предаването "Това го знае всяко хлапе". Бях много изненадана да науча, че в Австралия нямало бозайници. Факт, както изглежда известен на всяко хлапе, но не и на мен. Ще си скъсам дипломата от БФ на СУ на парченца и ще се откажа чрез държавен вестник от перподавателите си в НПМГто, за това че са ме подвели...

И друг път съм хващала сценаристите на предаването, че не проверяват фактите с достатъчно голямо старание. Един път например твърдяха, че в България няма орхидеи - Алмаак, отскоро известен като Марсупиал, с когото сме ги броили по полянките на Витоша, ще потвърди, че има достатъчно. Този път обаче наистина ме заинтригуваха. Ако в Австралия няма бозайници, към кой клас животни би трябвало да спадат кенгуратата и коалите например? Птици? Влечуги? Земноводни? Риби? Или може би са представител на безгръбначните? За това как биха определили птицечовката не смея и да си помисля...

Какво да правиш,

2008-11-18T15:12:00.003+02:00

когато земята се тресе през ден, а ти внезапно откриваш, че преди 3 месеца е направено допълнение към срочния ти договор, според което си на работа до края на 2008-ма, вместо до 2010-та, както ти е обещано?

Преклонение пред Слънцето

2008-11-11T15:48:00.004+02:00

Надали е останал представител на "моите познати", който да не е разбрал, че страдам от гърбобол. Винаги съм твърдяла, че спорта (с изключение на плуването разбира се, но това не е спорт, а удоволствие) е вреден за здравето. Сбърках, че сама забравих за това и тръгнах да ходя по гимнастики. Резултатът е на лице...
Мисълта ми обаче беше, че заради гърбобола се сдобих с книжка за йогистки упражнения - даде ми я една колежка като обеща, че тези упражнения неминуемо ще ми помогнат. Да, знам, че влизам в противоречие с горното, но както казах, мисълта ми беше друга и тя е, че снощи дълго се дивих на едно от упражненията, описани в книгата и не можах да се въздържа да не го препиша тук:
"Обикновено ние поддържаме редовно хигиената на устата, зъбите и останалата част на тялото, но на практика рядко се срещаме за ректума и ануса. Тази небрежност може да доведе до натрупване на бактерии в отвора на ануса и да доведе до заболявания... Слънчевата светлина е източник на енергия, в която може да се окъпем и да изхвърлим навън всякакви болести.

Застанете с гръб към слънцето.
Наведете се така, че слънчевата светлина да навлезе в аналния отвор. (Ако изпълнявате упражнението голи, ще имате по-добър резултат.)
Почуствайте как топлината прониква в тъканите ви. "

Съвсем нелогично за мен името на това упражнение е "Преклонение пред слънцето".

За ползата от ваканцията

2008-10-29T16:31:00.011+02:00

Наскоро осъзнах, че скоростта с която чета е спаднала застрашително през последните месеци - я има една книга на две седмици, я не! Уплаших се! Дали не се превръщам в едно от онези мрънкала, които никога "нямат време за четене", макар, че "много обичат книгите"? През последните седмици обаче наваксах! Успях да се докопам до заветната отпуска и резултатът е на лице - 3 книги за две седмици. Ех... Може би не съм съвсем безнадежден случай!

Книгите, в реда на прочитането им, са:

"Halting state" на Charles Stross. Много идейна книга! За тези, които се интересуват от такива неща е номинирана за Хюго, за 2008. Започва се с обира на банков депозит в компютърна игра (депозит от рода на вълшебни мечове, шапки невидимки и т.н., собственост на героите) извършен от глутница орки въоръжени с дракон и се стига до разкриването на китайска шпионска мрежа, опитваща се да получи контрол върху цялата информационна система на ЕС през въпросната игра. Действието се разплита през погледа на разследващата полицайка, програмиста правещ игри и високоплатената счетоводителка от одиторска къща. Написана е във второ лице, което засилва асоциацията с компютърна игра.

Действието се развива горе долу в наше време, макар, че хората са доста напред с информационните технологии. Масово се използват специални очила, които осигуряват постоянен достъп до електронната поща, google maps, служебни бази данни и т.н. като в същото време позволяват да превключиш на игрови режим и да се пренесеш например в Анкх Морпорк. Мобилните телефони са основно средство за комуникация и работа, а възможностите им ги доближават до швейцарските ножчета ;-) В интервю в края на книгата автора обяснява, че всички (с 1-2 изключения) технологии описани в книгата са реални.

"A Confederacy of Dunces" от John Kennedy Toole. Май заглавието го превеждат като "Сговор на глупци". С риск, брато, да се повторя ще кажа - странна книга! В Интернет пише, че е класика и че описва американската действителност от средата на миналия век. Въпреки не особено високото ми мнение за американското общество, ми е трудно да си представя, че описанието има нещо общо с действителноста. Действието се развива в Ню Орлеанс, а главният герой е мързеливият дебелак Игнатиус Райли, който умело си играe с невежеството, алчността и/или чуството за вина на околните, за да си осигури безметежно съществуване. Прекарва дните си в: сън; поглъщане на огромни количества долнопробна храна; писане на есета на тема "липсата на теология и геометрия" в съвременното общество; задочни скандали с бившата си състудентка, богатата еврейка Мирна "мръсницата" Миркофф; мастурбиране; гледане на телевизия (с цел оплюване на перверзността и липсата на морал, теология и геометрия) и ходене на кино (с цел оплюване на перверзността и липсата на морал, теология и геометрия). Цялата книга (къде 400 страници) е поредица от смешни недоразумения, извършени от един куп жалки персонажи. Накрая всичко се подрежда идеално за всички (що годе) положителни герои. Осмиването е поголовно и засяга: богатите; бедните; битниците; старците; негрите; църквата; полицаите; хомосексуалистите; проститутките и т.н.

Не знам какво да мисля за тази книга. По принцип одобрявам присмеха, особено когато не мога да се идентифициран с обекта му ;-) В случая обаче всички герои бяха толкова жалки и нещастни, че от присмеха май ми ставаше повече жално отколкото смешно... А и страниците отделени за описания на чаршафа на Игнатиус с жълтите петна и мръсното му бельо ми дойдоха в повечко.

Интересно ми беше да разбера, че автора на книгата се е самоубил доста млад - явно наистина не е успял да си намери място в "обществото". Интересно ми беше също, че в Ню Орлеанс на видно място имало статия на Игнатиус. Явно местните имат по-специално чуство за хумор. Може би трябва да ида да се запозная с тях на място! ;-)

Класиката биде последвана от нещо по-ново - "Spook country" на Гибсън. Макар, че Гибсън, сам по себе си, е класика, нали? ;-) В тази книга, както можеше да се очаква, има доста интересни идеи. Като тази за т.нар. locative art, изкуство създадено с помощта на "позиционни" средства от рода на GPS или WiFi. Като примери бяха описани виртуалния Фицджералд, в момента, в който получава инфаркт и гигантски калмар, по кожата на който прелитат постоянно менящи се образи - видими (отново) само с помощта на специални очила и разположени на странни места като тротоар, лоби на хотел или магазин за музика. Е, предполагам, че не го е измислил Гибсън, но в тази книга за първи път се сблъсках с тази идея и я харесах.

За моя голяма изненада, в "Spook country" отново се появи и идеята за използване на новите средства за комуникация (и правене на изкуство) за целите на рекламата, подобно на предишната книга на същия автор, "Pattern recognition". Оказа се, че това не е случайно. Проверих - рекламният гуру Хубертус Бигенд е част и от двете истории. Хареса ми описанието на г-н Бигенд в Уикипедията: "Том Круз на диета от кръв на девственици и шоколадови трюфели" ;-)

Като цяло, едно доста увлекателно четиво (дори няколкото очевадни съшивки с бели конци не ме подразниха), с много добре описани герои.

Сега ще се състредоточа върху наистина класическата "Monsieur", първа част от Авиньонския квартет на Лари.