Стоя в миришещият на вехто учереждения коридор, току пред вратата на Гоуемия Шеф и чета инструкциите за ползване на пожарогасители. Затвърдих информацията, че праховия се използва за гасене на ел. инсталации, а водния не. За това пък водният, ставал за твърди неща, пък праховия не. Обмислям дали това не значи, че трябва да имам винаги под ръка по един представител и от двата вида. И къде бих могла да ги складирам в къщи например.
Вися пред стаята на Гоуемия Шеф щото ме е шубе да вляза вътре! Почуках, отворих мъъъничко вратата и през цепката видях, че при него има хора. Излязох да чакам навън. За това стоя и чакам. Чета за пожари, а в главата ми голям пожар!
Чуват се провлачени стъпки - поглеждам, възрастен човек, с торба на гърба идва към мен по коридора. Почуква на всяка врата, покрай която минава, пробва да я отвори, ако има успех навира вътре глава, пита нещо и пак излиза. Влачи си краката по коридора и си пее на висок глас за любов. Идва до стаята на Гоуемия Шеф. Почуква, отваря вратата, надниква вътре и пита:
- Мед да искате?
От вътре се чува сърдит глас:
- Какво?
- Много хубав мед предлагам!
- Боже господи, изчезвайте веднага!
- Моля?
- Затворете веднага вратата!!!
- Ама разбира се, че ще я затворя!
Излиза и продължава да си говори:
- Ей какви груби хора!
Поглежда към мен и добавя:
- Пощуря този народ ей, изпростя!
В знак на съгласие аз преглътнах и смело нахълтах в бърлогата на Шефа!
18 Юни 2009
01 Юни 2009
А такаа....
Проталът Гласоводител каза, че като се има предвид какво е мнението ми по основните европейски въпроси, в неделя трябва да гласувам за Атака!
Втасахме я...
Втасахме я...
25 Май 2009
библиотека Галактика
Преди няколко седмици, правейки неуспешни опити да изчистя прахта от купищата книги в стаята си, попаднах на една изненадка - нечетена от мен Галактика! Малко книжле, написано от Фред Хойл и наречено "Черният облак".
Подозирам, че част от удоволствието, с което прочетох тази книжка се дължеше на факта, че успуредно с четенето висях на опашка пред Здравната каса. Няма по-сигурен за мене тласък да се гмурна в дълбините на една книга, от сблъсъка с грозната реалност на бюрокрацията! Или с тази на трудовия делник ;-)
Г-н Хойл бил виден физик, живял и работил в началото на миналия век, който имал навика да прави забежки в света на литературата, по-специално научната фантастика. Според автора на предговора, всеки учен в онези години се чуствал длъжен да се отчете и в полето на фантастиката ;-) Та човека явно си е разбирал от физичната работа, защото беше набутал още в първите глави на повествованието едни графики, диференциални уравнения, сложни термини от астрономията и др. такива. За съжаление не го е бивало много като писател - героите бяха плоски, диалозите откровено изнасилени, а в хода на историята имаше доста груби завои и излишни отклонения. Като идея обаче, "Черният облак" си беше съвсем на място в библиотека Галактика и просто се чудя как не съм попаднала на него малко по-рано! В това отношение ми хареса почти всичко - като се започне от описанието на зараждането и еволюцията на древен разум в газов облак движещ се из Вселената (тази идея явно е вдъхновила Робърт Чарлз Уилсън да напише Spin и Axis. Оппаа! За последната май не съм писала тук!), мине се през осъществяването на контакт с Облака, неговите прозрения за същността на човека и ограниченията наложени от средата върху неговото мислене, и се стигне до идеята за по-висше същество и размишленията върху трудностите, с които бихме се сблъскали в опитите за комуникация с него.
Имаше и много други хубави моменти, като обяснението, че чисто физически, музиката се отразява на мозъка ни, тъй като звуковите вълни резонират с мозъчните и променят активността на нервните клетки в главите ни. Това го бях чулвала (или чела) и преди, но сега съвсем сериозно се замислих, че чалгата може съвсем буквално да вреди на здравето на своите слушатели ;-)
Подозирам, че част от удоволствието, с което прочетох тази книжка се дължеше на факта, че успуредно с четенето висях на опашка пред Здравната каса. Няма по-сигурен за мене тласък да се гмурна в дълбините на една книга, от сблъсъка с грозната реалност на бюрокрацията! Или с тази на трудовия делник ;-)
Г-н Хойл бил виден физик, живял и работил в началото на миналия век, който имал навика да прави забежки в света на литературата, по-специално научната фантастика. Според автора на предговора, всеки учен в онези години се чуствал длъжен да се отчете и в полето на фантастиката ;-) Та човека явно си е разбирал от физичната работа, защото беше набутал още в първите глави на повествованието едни графики, диференциални уравнения, сложни термини от астрономията и др. такива. За съжаление не го е бивало много като писател - героите бяха плоски, диалозите откровено изнасилени, а в хода на историята имаше доста груби завои и излишни отклонения. Като идея обаче, "Черният облак" си беше съвсем на място в библиотека Галактика и просто се чудя как не съм попаднала на него малко по-рано! В това отношение ми хареса почти всичко - като се започне от описанието на зараждането и еволюцията на древен разум в газов облак движещ се из Вселената (тази идея явно е вдъхновила Робърт Чарлз Уилсън да напише Spin и Axis. Оппаа! За последната май не съм писала тук!), мине се през осъществяването на контакт с Облака, неговите прозрения за същността на човека и ограниченията наложени от средата върху неговото мислене, и се стигне до идеята за по-висше същество и размишленията върху трудностите, с които бихме се сблъскали в опитите за комуникация с него.
Имаше и много други хубави моменти, като обяснението, че чисто физически, музиката се отразява на мозъка ни, тъй като звуковите вълни резонират с мозъчните и променят активността на нервните клетки в главите ни. Това го бях чулвала (или чела) и преди, но сега съвсем сериозно се замислих, че чалгата може съвсем буквално да вреди на здравето на своите слушатели ;-)
19 Май 2009
"Героят и Здравната каса", кратък сценарий за сапунка
Главни учистници:
Триглавият Змей в ролята на Здравната каса (НЗОК, РЗОК или СЗОК)
Аз в ролята на Героят
Законът в ролята на Законът
Пенсионер с мания за величие в ролята на Охранителят Алфа
Второстепенни роли (изпълнявани от разнообразни актьори по съвместителство):
Личният лекар
Медицинската сестра
Магистър фармацевтът
Шеф на МДААР
Колежка
Деловодителка 1
Деловодителка 2
Служителка 1
Служителка 2
Служител 1
Здрав разум
Магически предмети:
Рецептурна книжка
Жалба
Молба
Сцена първа 1
Идилично настроение
Бабата, на 85 години, да е жива и здрава, има неблагоразумието, характерно за хората на нейна възраст, да страда от хронични заболявания. Това налага Героят, или други членове на семейството й, да посещават веднъж месечно Личния лекар за рецепти и попълване на Рецептурната книжка. Ритуалът включва също висене в аптеката докато Магистър фармацевтът напише всичко, което Законът изисква от него.
В кра яна тази сцена, идилията на нашето средностатистическо семейство е нарушена от свършването на страниците на Рецептурната книжка!
Сцена 2
Настроение на напрегнато очакване
Нова Рецептурна книжка трява да се закупи от магазина в 29та поликлиника. Героят се възползва от фактът, че заради гърбобол ходи на физиотерапия в същата поликлиника и успява да напасне разписанието на пълния си с ангажименти работен ден с работното време на въпросният магазин. Следва закупуване на нова Рецептурна книжка!
Сцена 3
Оптимистично настроение
Героят носи новата Рецептурна книжка при Личния лекар. Медицинската сестрата я подписва и подпечатва. Оптимизма остава в приемната на Личния лекар, когато Героят разбира, че за да придобие Рецептурната книжка своите магически способности, е необходимо тя да бъде осветена от Здравната каса!
Сцена 4
Тягостно настроение
Със сърце натежало от мрачни предчуствия Героят се отправя към Здравната каса на ул. "Енос". Часът е 17,20, Героят е излязъл от работа на бегом, за да стигне там преди 17,30, мислейки, че това би трябвало да е краят на работния й ден.
Мимолетна радост прелита през душата на Героя при вида на отворената врата на Здравната каса! Влиза вътре, натсика копчето на "новата система за управление на опашки", така ентусиазирано представено по телевизията от шефа на МДААР. Нищо! Оглежда се за табелка с работното време - такава липсва на външната врата, липсва и от следващата врата, водеща към чакалня. В този момент през вратата на чакалнята се промушва с радостни възгласи и весело чуруликане огромна група жени! Героят е объркан и с радост констатира пристигането на Охранителят с надпис Алфа на елечето, очаквайки, че ще получи отговори и съдействие! Охранителят Алфа казва:
- Какъв ви е проблема?
- Работи ли Здравната каса?
- Не виждате ли, че служителите си тръгнаха!
- Аз не мога да знам, че това са служителите, не ги познавам!
- Еми служителите са, свърши работното време!
- А до кога е работното време, защото никъде не пише!
- До 16,30!
- Е, не беше толкова трудно да ми кажете нали!
- Еми ето казах! И се дръж по-възпитано девойче!
Героят си тръгва. Охранителят Алфа, намерил подходящ обект пред който да демонстрира своето величие и над когото да излее благодатта на своята простотия, тръгва след Героя и крещи обиди по негов адрес, докато последният не кривва по една пряка на ул. "Енос".
Сцена 5
Комбинирано настроение, включващо ярост и безпомощност. Очакване на неприятности
Цял ден Героят ври и кипи от нанесената обида. Отделя половин час от ценното си време за да напише Жалба до директорката на Здравната каса. Описва точно проблема с липсващата табелка за работното време и грубостта на Охранителя Алфа.
Споделя премеждията от предния ден с Колежка. Колежката потвърждава, че заверяването на новата Рецептурна книжка е истински подвиг, достоен за всеки греой и споделя своят опит!
Към 2 часа след обяд Героят напуска работното си място, с обещанието "скоро да се върне", без да подозира какво го очаква. Отива в Здравната каса и от далеч съзира тълпите от други кротки и онеправдани Герои, които, бавно пристъпвайки от крак на крак, чакат своя ред.
Героят взима заветното номерче. На него пише 181. Таблото показва 126. Героят пита Служителка 1 дали трябва да се направи нещо друго, освен да се чака реда. Служителка 1 казва не, това е. Героят влиза в деловодството за да подаде Жалбата. Деловодителка 1 иска да знае за какво е тази Жалба и срещу кого е насочена, нищо, че това не я касае лично. Героят обяснява любезно от страх пред неизвестното.
Подтикван от наученото от Колежката, Героят пита свободната в момента Деловодителка 2, дали освещаването на новата Рецептурна книжка не предполага извършването на други действия, освен чакане на опашка. Деловодителка 2 гледа Героят все едно е малоумен и обяснява, че да, естествено!, нужно е да се напише Молба за унищожаване на старата. Героят попълва Молбата и излза навън да чака. Таблото все още сочи номер 126.
Героят сяда в отстершната сладкарница да пие кафе и вади книжка за четене.
Сцена 6
Два часа и една книга по-късно. Усещане за нереалност
В 16,20, цели 10 минути преди краят на работния ден, Героят е поканен за аудиенция със Здравната каса на Гише 4! Служител 1 от Гише 4, дуднещ намръщено и жалващ се непрестанно на Служителка 2 от Гише 3, написва нещо на старата Рецептурна книжка и я връща на Героя. Предава новата рецептурна книжка на седящата до него Служителка 2. Служителка 2 свършва с предходния поклонник и прави знак на Героя да се премести при нея. С бързи движения вкарва данните от новата книжка в компютъра, написва нещо на нея, подпечатва я и я връчва на Героя. Работата е свършила за няма 2 минути, след повече от 2 часа чакане и благодарение на усилията на двама души!
Изтощеният Герой със сетни усилия пита:
- Това ли е?
- Това е, потвърждава Служителка 2.
Героят поема дългият път към Дома. Зад него Служителка 2 промърморва:
- Малко ли е? Какво друго ви се иска?
Героят, вече напълно изтощен и неспособен да води битки въздъхва, нарамва раничката и излиза. Погледът му се спира благо на задрямалата в чакалнята вързастна жена, стиснала заветното номерче 200, поглежда часовника си, който сочи 16,25 и благодари на Господ за това, че е здрав, прав, все още млад и запазил здравия си разум след срещата със Здравната каса.
По пътят към къщи Здравият разум шепти "Ха! Отговор на Жалбата ли ще чакаш! Никакъв отговор няма да има. Освен това, видя ли, че на вратата водеща към заветните Гишета е залепен лист с работното време? Кой го е еня, че то е две врати след входната и единствения начин да го видиш е ако по случайност попаднеш в Здравната каса точно насред раобтното й време ..."
Триглавият Змей в ролята на Здравната каса (НЗОК, РЗОК или СЗОК)
Аз в ролята на Героят
Законът в ролята на Законът
Пенсионер с мания за величие в ролята на Охранителят Алфа
Второстепенни роли (изпълнявани от разнообразни актьори по съвместителство):
Личният лекар
Медицинската сестра
Магистър фармацевтът
Шеф на МДААР
Колежка
Деловодителка 1
Деловодителка 2
Служителка 1
Служителка 2
Служител 1
Здрав разум
Магически предмети:
Рецептурна книжка
Жалба
Молба
Сцена първа 1
Идилично настроение
Бабата, на 85 години, да е жива и здрава, има неблагоразумието, характерно за хората на нейна възраст, да страда от хронични заболявания. Това налага Героят, или други членове на семейството й, да посещават веднъж месечно Личния лекар за рецепти и попълване на Рецептурната книжка. Ритуалът включва също висене в аптеката докато Магистър фармацевтът напише всичко, което Законът изисква от него.
В кра яна тази сцена, идилията на нашето средностатистическо семейство е нарушена от свършването на страниците на Рецептурната книжка!
Сцена 2
Настроение на напрегнато очакване
Нова Рецептурна книжка трява да се закупи от магазина в 29та поликлиника. Героят се възползва от фактът, че заради гърбобол ходи на физиотерапия в същата поликлиника и успява да напасне разписанието на пълния си с ангажименти работен ден с работното време на въпросният магазин. Следва закупуване на нова Рецептурна книжка!
Сцена 3
Оптимистично настроение
Героят носи новата Рецептурна книжка при Личния лекар. Медицинската сестрата я подписва и подпечатва. Оптимизма остава в приемната на Личния лекар, когато Героят разбира, че за да придобие Рецептурната книжка своите магически способности, е необходимо тя да бъде осветена от Здравната каса!
Сцена 4
Тягостно настроение
Със сърце натежало от мрачни предчуствия Героят се отправя към Здравната каса на ул. "Енос". Часът е 17,20, Героят е излязъл от работа на бегом, за да стигне там преди 17,30, мислейки, че това би трябвало да е краят на работния й ден.
Мимолетна радост прелита през душата на Героя при вида на отворената врата на Здравната каса! Влиза вътре, натсика копчето на "новата система за управление на опашки", така ентусиазирано представено по телевизията от шефа на МДААР. Нищо! Оглежда се за табелка с работното време - такава липсва на външната врата, липсва и от следващата врата, водеща към чакалня. В този момент през вратата на чакалнята се промушва с радостни възгласи и весело чуруликане огромна група жени! Героят е объркан и с радост констатира пристигането на Охранителят с надпис Алфа на елечето, очаквайки, че ще получи отговори и съдействие! Охранителят Алфа казва:
- Какъв ви е проблема?
- Работи ли Здравната каса?
- Не виждате ли, че служителите си тръгнаха!
- Аз не мога да знам, че това са служителите, не ги познавам!
- Еми служителите са, свърши работното време!
- А до кога е работното време, защото никъде не пише!
- До 16,30!
- Е, не беше толкова трудно да ми кажете нали!
- Еми ето казах! И се дръж по-възпитано девойче!
Героят си тръгва. Охранителят Алфа, намерил подходящ обект пред който да демонстрира своето величие и над когото да излее благодатта на своята простотия, тръгва след Героя и крещи обиди по негов адрес, докато последният не кривва по една пряка на ул. "Енос".
Сцена 5
Комбинирано настроение, включващо ярост и безпомощност. Очакване на неприятности
Цял ден Героят ври и кипи от нанесената обида. Отделя половин час от ценното си време за да напише Жалба до директорката на Здравната каса. Описва точно проблема с липсващата табелка за работното време и грубостта на Охранителя Алфа.
Споделя премеждията от предния ден с Колежка. Колежката потвърждава, че заверяването на новата Рецептурна книжка е истински подвиг, достоен за всеки греой и споделя своят опит!
Към 2 часа след обяд Героят напуска работното си място, с обещанието "скоро да се върне", без да подозира какво го очаква. Отива в Здравната каса и от далеч съзира тълпите от други кротки и онеправдани Герои, които, бавно пристъпвайки от крак на крак, чакат своя ред.
Героят взима заветното номерче. На него пише 181. Таблото показва 126. Героят пита Служителка 1 дали трябва да се направи нещо друго, освен да се чака реда. Служителка 1 казва не, това е. Героят влиза в деловодството за да подаде Жалбата. Деловодителка 1 иска да знае за какво е тази Жалба и срещу кого е насочена, нищо, че това не я касае лично. Героят обяснява любезно от страх пред неизвестното.
Подтикван от наученото от Колежката, Героят пита свободната в момента Деловодителка 2, дали освещаването на новата Рецептурна книжка не предполага извършването на други действия, освен чакане на опашка. Деловодителка 2 гледа Героят все едно е малоумен и обяснява, че да, естествено!, нужно е да се напише Молба за унищожаване на старата. Героят попълва Молбата и излза навън да чака. Таблото все още сочи номер 126.
Героят сяда в отстершната сладкарница да пие кафе и вади книжка за четене.
Сцена 6
Два часа и една книга по-късно. Усещане за нереалност
В 16,20, цели 10 минути преди краят на работния ден, Героят е поканен за аудиенция със Здравната каса на Гише 4! Служител 1 от Гише 4, дуднещ намръщено и жалващ се непрестанно на Служителка 2 от Гише 3, написва нещо на старата Рецептурна книжка и я връща на Героя. Предава новата рецептурна книжка на седящата до него Служителка 2. Служителка 2 свършва с предходния поклонник и прави знак на Героя да се премести при нея. С бързи движения вкарва данните от новата книжка в компютъра, написва нещо на нея, подпечатва я и я връчва на Героя. Работата е свършила за няма 2 минути, след повече от 2 часа чакане и благодарение на усилията на двама души!
Изтощеният Герой със сетни усилия пита:
- Това ли е?
- Това е, потвърждава Служителка 2.
Героят поема дългият път към Дома. Зад него Служителка 2 промърморва:
- Малко ли е? Какво друго ви се иска?
Героят, вече напълно изтощен и неспособен да води битки въздъхва, нарамва раничката и излиза. Погледът му се спира благо на задрямалата в чакалнята вързастна жена, стиснала заветното номерче 200, поглежда часовника си, който сочи 16,25 и благодари на Господ за това, че е здрав, прав, все още млад и запазил здравия си разум след срещата със Здравната каса.
По пътят към къщи Здравият разум шепти "Ха! Отговор на Жалбата ли ще чакаш! Никакъв отговор няма да има. Освен това, видя ли, че на вратата водеща към заветните Гишета е залепен лист с работното време? Кой го е еня, че то е две врати след входната и единствения начин да го видиш е ако по случайност попаднеш в Здравната каса точно насред раобтното й време ..."
13 Май 2009
Критерии
От понеделник имам нова колежка! Разположиха я на бюрото до мен. Дано е по-общителна и по-разкрепостена от предишната. Особено силно се надявам, че няма да спира радиото и няма да ругае и пустосва под носа си.
Първите ми контакти с нея, за съжаление, бяха малко разочароващи, та не знам на какво мога да се надявам :-/ По обяд седеше и ме гледаше във виличката така втренчено, че се почуствах длъжна да я информирам, че долу има барче, а част от колегите ходят на стол и с удоволствие биха я взели със себе си. Тя ми обясни, че не е гладна. И допълни, че в неделя била яла много, така че днес нямало да има нужда да се храни!
Трагично! Аз лично съм от школата на хобитите - държа да има закуска, "elevenses", обяд, следобедна закуска, чай към 5, вечеря, в някои случаи и похапване преди лягане. Поведението "вчеря ядох, днес няма нужда" не се вписва в представите ми за нормалното.
Нямам вяра на такива хора! Ще трябва да я държа под око - утре кой знае какво може да измисли!
Първите ми контакти с нея, за съжаление, бяха малко разочароващи, та не знам на какво мога да се надявам :-/ По обяд седеше и ме гледаше във виличката така втренчено, че се почуствах длъжна да я информирам, че долу има барче, а част от колегите ходят на стол и с удоволствие биха я взели със себе си. Тя ми обясни, че не е гладна. И допълни, че в неделя била яла много, така че днес нямало да има нужда да се храни!
Трагично! Аз лично съм от школата на хобитите - държа да има закуска, "elevenses", обяд, следобедна закуска, чай към 5, вечеря, в някои случаи и похапване преди лягане. Поведението "вчеря ядох, днес няма нужда" не се вписва в представите ми за нормалното.
Нямам вяра на такива хора! Ще трябва да я държа под око - утре кой знае какво може да измисли!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
